ПАТОСИ

web | Памет за подробности

Аз и моето обкръжение ще поемем вината.

Аз, Б. и П. /о, прелестна опозиция:
звучна-беззвучна!/, един поет с жълти очи,
самси - и в треска между тия
оголени стени, вторачен, неколцина мъртъвци,
неколцина живи, купчина книги и един речник
на редки, остарели и диалектни думи
в литературата ни от ХІХ и ХХ век,
пълен с вещания за безотрадното ни,
безкнижно и бренно време...

Ще я поемем. Аз и моето обкръжение
благодушевствовахме, биз-бизе в едно мазе
от слонова кост, додето костите ни изгниха,
бълнувахме, додето гърлата ни се продраха,
блуждахме, блудствахме, додето телата ни,
горещи ледове /о, банален оксиморон!/,
се стопиха, а иначе: бляскави неудачници,
велеоки мадони, салонни лъвове, поети,
палячовци, зрак-звездици, никаквици и
всякаквици, изтънчени фанатици,
покупко-продажници, евтини на брашното
и скъпи на триците в безотрадното ни,
безкнижно и бренно време...

Ще я поемем - о, антигеройски час! - 6:0 за нас,
наляво-надясно ще я показваме
на синджир вързана, ще ни играе, както й свирим,
ще я яхаме, ще я влачим до пот под зъбите,
до изгнаническите си гробове,
до отровата и револвера,
до Отвъдното...

Виновните у нас не ги съдят.

© Мирела Иванова,
© Издателство LiterNet, 16. 12. 2003
=============================
Публикация в: Мирела Иванова "Памет за подробности", С.: ИК "Пан", 1992.