ВЛАКОВЕ МОИ

web | Каменни криле

Влакове мои, нестроен оркестър без възторжена
                                                                  публика,
неуют и бездомност, просто нанякъде - само не тук.
Непознати вместо приятели, сама вместо излишна.
Заминавам-завръщам се вместо вдишвам-издишвам.

Влакове мои, нестихваща музика за обречени
в часовете, когато до нищото съм достигнала вече.
Чанта, пуловер, молив (на върха му думата
                                                                  премълчана) -
и отново с релси превързана новата рана.

Влакове мои, накъдето ми видят очите сега, накъдето...
Хвърчах по земята, вече е време за слизане на небето.
Пътуване вместо въздух. Въздухът вместо мене
край прозорците отминаващи стене.

Влакове мои, предпоследно сбогом на всичко и всички,
дето все ме забравят, защото все повече ги обичам,
на случайното огледало, в което веднъж видях
как трепти ореол от невинност над грешната ми глава.

Влакове мои, до изнемога неслучваща се промяна,
оцелявам в еднаквите ви купета - смътно, безсънно,
                                                                  припряно.
Експресни илюзии, болни възторзи, безпътица като път,
влакове мои - моя отложена смърт.

© Мирела Иванова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2004
Мирела Иванова. Каменни криле. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Мирела Иванова. Каменни криле. Варна, 1985.