СВЕЧЕРЯВАНЕ

web | Каменни криле

А хълмът е нисък, до върха деветнадесет стъпки.
          Колкото всичките ми години.
Точно от там, от върха му, крещя,
                                                  чак гласа си ще счупя:
"Не идвай - не искам да знам, че те има."
Не идвай, не идвай, любов, не идвай тука.
И не пращай никого от твое име,
                                        да ми влиза под кожата.
Ей, чу ли, боя се, че ще прережеш моите нерви
с изящно излъсканата си ножица,
а тук - на хълма - няма магазин за резервни.
Не идвай. Аз побързах докрай да отровя въздуха
с въздишки и поглед на хронична самоубийца.
По дяволите! Да си строша главата от бързане
да живея и да умирам. Щом така искам!
А хълмът е нисък. И знам, че ме чуваш добре.
Душата-тръба гъгне вече - тревога, тревога...
Не идвай. Аз мога без теб -
самотата е нещо и всичко, без което не мога.

© Мирела Иванова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2004
Мирела Иванова. Каменни криле. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Мирела Иванова. Каменни криле. Варна, 1985.