ПРОЗОРЕЦЪТ

web | Каменни криле

На Иван Шуманов

Прозорецът не свети и пердетата са спуснати -
сега е час за оцеляване, от лудостта назаем взет.
Душата ми приижда и пропуква устните,
които трескаво говорят с мъртвите поети.

Прозорецът през тази нощ е като тайна тъмен.
По въздуха вгорчен, по ужасеното ми хлипане
разбира - няма обичта да се завърне.
Веригите от думи не обвързват никого.

Във стъкленото му око за всичко има място
и сянката ми там се чувства най-добре.
Прозорецът - отдавна вече съучастник
в живота ми, който сега не трябва да умре -

усеща как душата ми залива бреговете,
които аз навярно няма да напусна никога,
троши веригите от думи, но ръцете
са каменни криле и с тях надолу само ще политна.

Прозорецът с единственото си око поглъща живите,
които с жадни и горещи пръсти
дълбаят бръчките ми и по пода моята душа разливат
внимателно, за да не се опръскат.

А тя приижда тази нощ, в стъклата му се блъска.
Прозорецът е неизбродната ми памет, затова е тъмен.
Приижда седмата душа на мое име кръстена,
с която ще премина по най-стръмното.

© Мирела Иванова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2004
Мирела Иванова. Каменни криле. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Мирела Иванова. Каменни криле. Варна, 1985.