|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЗА ПЕТЯ ДУБАРОВА, РОДЕНА СЪЩО ПРЕЗ
1962 ГОДИНА
web | Каменни
криле
Писмата,
в чиито вести никога не се съмнявам - некролозите, -
опитваха се да излъжат: "Загинала трагично..."
Отдолу снимката, почти отричаща смъртта. Почти.
И следват подписи. Разбира се, скръбта е безгранична.
И по-солена от морето, и по-огромна
от бургаското море.
Самоубила се... Не. Съхранила се в сърцето си.
Или по-просто: защитила своите стихове,
неоновия лунапарк със светлини и светъл смях.
И лятото си синьо, седемнадесетгодишно -
чистотата му.
От задухата трудно дишам
и от лъжата трудно дишам.
Таблетките не са случайни и отровата,
как сигурна съм, че отровата не е била във тях.
От по-отдавна е приготвяна - и тайно -
сварявана в очите на изкусни хора
от билките на завистта
и на самодоволството от изсушените горчиви корени.
Дали наистина не е непоносимо трудно
край нас да изтърпиме талантливите
и съвършения им разговор, по детски мъдър,
със Морето?
Не само днес, не само тук - в Бургас -
(о, тъжна привилегия...)
гласът на вятъра, на улиците, на дъжда е твоят глас.
© Мирела Иванова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2004
Мирела Иванова. Каменни криле. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Мирела Иванова. Каменни криле. Варна, 1985.
|