ОБАЖДАНЕ НА ТАТКО В БОЛНИЦАТА

web | Каменни криле

С очи забързани ще попълня правилно
бланката за телефонен разговор:
града, номера, името на баща ми -
всичко е точно спазено.
Ръката се мушва в гишето,
нетърпеливо след нея гласът ми се втурва:
"Разговорът за негова сметка!"
Сетне изваждам вестник, прегъвам се в ъгъла,
додето изтрещи от високоговорителя
моето собствено име.
Скачам и като луда връхлитам
в нищо неподозиращата кабина.

"Ало, татко... Татко, здравей, аз съм добре
                                                          общо взето,
на училище ходя. У дома как сте? Да... да, за твоя
                                                                     сметка."
Това е. После си го представям:
с бяла престилка, бели коси и бяла душа -
                                                          целият свети -
забързан към своите пациенти.
Те също бързат към него - с нерви разкъсани
в кабинета му своите въздишки стоварват.
В очите го гледат, от крак на крак пристъпват -
за тяхната болест дали ще открие лекарство...

Това е. Рецепти, среднощни линейки,
                                          дежурства без мигване.
И защото дотука е писано - някой издъхва
                                                                   в ръцете му.
Татко, другият път непременно ще те попитам:
как я караш - с всичко за твоя сметка...

© Мирела Иванова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2004
Мирела Иванова. Каменни криле. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Мирела Иванова. Каменни криле. Варна, 1985.