|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ГОЛЯМАТА ГОРА
web | Каменни
криле
(Ти само се усмихвай, усмихвай се, усмихвай -
едната ти трапчинка винаги
от другата е по-голяма...)
А някой е изсякъл Голямата гора,
където никога не различихме прастарите дървета,
чиито сенки бяха продължение
на нашата безплътност. Ръцете ни са празни.
Възторгът с патерици се разхожда
и по челата ни дълбае бръчки -
пътеките на вчерашната нежност.
(Ти само се усмихвай, усмихвай се, усмихвай -
едната ти трапчинка винаги...)
А някой е изсякъл Голямата гора,
изцъклените ни насреща дънери с годишни кръгове,
така затворени и съвършени -
като сляпата ни меланхолия.
Достигнахме сърцевината на дървото,
осланяйки се на жестокостта,
а собствените ни сърца остават ненадникнати.
Сега, във хищния сезон на дървоядите,
се разотиват бъдещите ни усмивки,
ръцете ни се разотиват,
смирени в усърдието си да са необичани.
(Ти само се усмихвай, усмихвай се, усмихвай се...)
А някой е изсякъл Голямата гора -
но не омекнаха ли коленете на дърветата,
повтаряйки бездънната ни слабост на човеци.
Ръцете ни са празни - като сънища,
в които някой е изсякъл Голямата гора.
(Ти само...)
© Мирела Иванова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2004
Мирела Иванова. Каменни криле. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Мирела Иванова. Каменни криле. Варна, 1985.
|