ОБЪРКАНО ПИСМО ДО ЕЛИСАВЕТА БАГРЯНА

web | Каменни криле

Вашите стихове са зелените, меко светещи лишеи,
от години в очите ми заселени.
И затова се моля:
дано не пламне хартията, върху която сега Ви пиша.
Дано не пламне от любов и от огорчение.
Нощем сънувам живота Ви. Дъхът ми на пръсти стъпва
покрай разкоша, стряска го шумоленето на коприната.
В световъртежа от бляскави градове и скъпи мъже -
                                      в музиката му гръмка -
как дочухте небесно-чистия изблик на римите?
И как с изящните си ръце посегнахте към молива -
откършена пръчица от дървото на голямата скръб?
Винаги, винаги съм била сигурна -
щастието е предчувствие за смърт.
Сега с позлатени тръни свети венецът в косите Ви,
а може би така и трябва.
Съдбата, през непрощаващото си сито,
отмерва всекиму колко горчив да е хляба.
Наизуст зная живота Ви. С празниците и бездните.
И как с каляска преминахте
                                      пътеката тясна към Големите Думи.
От ония щастливи жени сте, осъдени на неизчезване,
в паметта на очите ни, с богове и страдания
препълнена.

© Мирела Иванова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2004
Мирела Иванова. Каменни криле. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Мирела Иванова. Каменни криле. Варна, 1985.