ЕЙ!

web | Каменни криле

Тази стръмна и бавна улица води към къщи -
там огледалото ме очаква изнервено, гладно,
                                                               намръщено.
С верижка завързана, пред мене върви душата ми.
Денят вече се скрива в тунела на залеза,
                                                         иде новият мрак.
Портретът ти, изрязан от вестник, виси на стената,
помня: какъв е адресът ти? -
                                          от един заминаващ влак.
И гласът ти ми връща моя пловдивски понеделник,
търсейки те, вървя по дъното на шумен коктейл,
вървя и стена,
а уж си пея,
а срещу мене -
ти - ненадеен.
                                          Ти - в понеделник -
                                          светло начало.
                                          Бях едновременно
                                          душа и тяло.

На масата, отрупана с непознати и със вечеря,
тихо ще те помоля за много неща:
не гледай ръцете ми - все едно, да треперят, -
не казвай, че можеш да си и мой баща,
а потанцувай с мен, нека съм млада,
                                          да съм на себе си,
да се счупя от истинска радост и истинска ревност.
Виси на стената портретът ти, изрязан от вестник.
Ей, Човеко, зад чашата и усмивката
                                          не е толкова лесно.
Какво че имам
от празник ехо.
Непоносимо е
насаме със утехата.
                                          Нужна мишена -
                                          така живея.
                                          Вървя и стена,
                                          а уж си пея.

© Мирела Иванова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2004
Мирела Иванова. Каменни криле. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Мирела Иванова. Каменни криле. Варна, 1985.