ДВА НЕЛЮБОВНИ ХИМНА

web | Каменни криле

І.

Ти, който се разхождаш
       по ръба на моето изумление,
не си мисли, че те познавам и обичам.
Може би си поредното мъртво вълнение,
след което ще оживея още по-мъртва
                                      и още по-ничия...
Но ти не си за мен нещо повече от всичко.
Ти, който оформяш острия профил
          на вчерашната ми и утрешна болка,
ти, най-верния ключ
за всяка моя нелека и нелепа привързаност,
душата ти е съсирена от умора,
а кръвта ти ръждива.
Затова просто спри пред вратата ми,
                   похлопай и толкова.
Само толкова. Няма да ти отворя.
Ти, изумително светъл човеко,
                   непрекъснат страдалецо,
кървяща обеца на ухото небесно,
ти, лишеният от всички удобни навици,
не се лишавай от улиците на своите песни,
позволи си да те познавам и обичам,
защото за мен ти не си нищо повече от всичко.
Ти, който отглеждаш отегчението
      в стъклените оранжерии на своя поглед
и си забравил тръпчивия мирис
                                      на окосени целувки,
не си мисли, че само толкова,
само толкова ми стига, за да си мъртъв.

II.

Усмивката понякога, меланхолията винаги -
това беше всичко, с което пристигна.
В дните и нощите въдвори кръстопът,
удължи часовете с протяжна несигурност,
предизвика бялото знаме на моята кръв
и остави вратата отворена.

Владетелю на високия тон и на злите мълчания,
победени още няма. Натюрморт е началото:
с изгорял бушон и вечеря за двама,
с въздишките глухи на стария чайник.
Призори оживяват нашите трупове
и големият страх, че не сме тук, че сме другаде.

Владетелю на високия тон и на злите мълчания,
победени вече няма. Пейзаж е краят:
с неугасващи птици и вечен сняг
по тъмните върхове на надеждата.
Привечер оживяват душите ни мъдри
и големият страх, че сме тук, че не сме другаде.

Всичко това е пейзаж в рамката на плача ми,
натюрморт в рамката на смеха ми -
многоцветна палитра на свободата.

© Мирела Иванова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2004
Мирела Иванова. Каменни криле. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Мирела Иванова. Каменни криле. Варна, 1985.