Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
БАЛАДА ЗА МУЗИКАНТА
web | Каменни
криле
Сянката на гласа ти,
която се лута между нежността и умората,
тук, в твоята земя, желана и нежелана
като сърце разкъсвано от любов.
И ако спреш -
да си отчупиш залък топла равнина
и се огледаш в необятните очи на самотата ми,
ти ще се приближиш до топлотата
на своята родина,
но само за да се отдалечиш от нея.
Но не това е всичко. Прозорецът
с перде безсънно и светулка в шепите
ще очертае смътно границата, зад която
тялото се пробужда.
Тялото-живот. Но не това е всичко.
Сянката на гласа ти,
който целува калдъръма на стария Пловдив,
не е ли прииждаща мелодия от детството...
Цъфтенето през пролетта е вече
обреченост, с която плодът наесен се закръгля.
Но не това е всичко.
Не само вкопчените нокти на тъгата
изцеждат музика от твоето сърце.
Опустошаващата ласка
между стареещото огледало и лицето ти,
между клавишите и мълниите на ръцете,
ще очертае смътно границата, зад която
душата продължава.
Душата-музика. Това е всичко.
© Мирела Иванова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2004
Мирела Иванова. Каменни криле. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Мирела Иванова. Каменни криле. Варна, 1985.
|