Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ТАМ СЪМ И НЕ СЪМ ТАМ
І
Когато решиш да будуваш
целият,
само за да ме видиш
да се усмихвам,
ще си помисля.
ІІ
Имаше някога
висока стена не,
а каменен дувар -
колкото мен.
Харесвах го. Често
обикалях край него.
Мислех си, че когато порасна,
ще надникна отвъд.
Но той растеше заедно с мен.
ІІІ
На следващите години
все разбирах,
но не се свършиха очите ми.
А виж, страниците се
разпиляха в следобеда.
© Милена Иванова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.01.2004, № 1 (144)
Милена Иванова. Това е историята. София: Свободно
поетическо общество, 1999.
|