|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ВЪПЛЪЩАВАНЕ
web | Странната
хладина
И видях от амвона да се въздига
Паякообразният ангел - с бяло тяло и множество крайници,
протегнати напред, настрани и нагоре,
като че ли въззоваваше следовниците си да го чуят,
макар да нямаше как и какво да им каже -
понеже беше безуст и без други сетива,
без начин да облече мислите си в слово и
да ги направи светлина,
но и тъй като беше поставен нависоко,
а наоколо бяха светите образи и знаци
и Божието присъствие беше там
открай време,
Ангелът се изправи и думите му се понесоха
из етера - неизказани и невъобразими за всички онези,
които ги доловиха.
© Милена Иванова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2007
Милена Иванова. Странната хладина. Варна: LiterNet, 2007
|