* * *

web | Странната хладина

Усеща се един мирис,
ако човек се подаде през прозореца
и наведе глава надолу,
а после бавно я издигне
по посока на планината.
Огън и конски фъшкии
изпълват въздуха в ранния следобед,
когато слънцето довява тишина,
а спомените се прокрадват коварно
през сенките на часовете.
Тогава гърбовете призовават
с настойчиво желание за топлина
да ги изложиш на прозореца, разкъсван
от порива си да запазиш
още лятна светлина в лицето си.

© Милена Иванова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2007
Милена Иванова. Странната хладина. Варна: LiterNet, 2007