* * *

web | Странната хладина

Някой ме е сънувал отдавна
е било
и в следобед, изпълнен с аромат
на жасминови пръчици.
В рамката на вратата са горяли
ароматни смоли и въздухът
се е съпротивлявал на движенията.
Преди колко време се е случило началото
или
след колко време тя ще се роди -
така си мисли той,
докато пръчката гори.
И ако така е станало тогава,
тогава тялото ми не е мое.
И мислите ми вече са били изречени
или се произнасят още
в едно далечно бъдеще,
което ме сънува, за да съм тук -
така несъвършена и недоизмислена.
Неразполагаща със себе си
и колкото едно примигване,
отмахване с ръка,
изгарящ лист,
окапал от дървото.

© Милена Иванова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2007
Милена Иванова. Странната хладина. Варна: LiterNet, 2007