ЛЮБОВТА НА ЖЕНИТЕ

Ти помниш ли, когато след баня се оцеждаше вода по кожата ти
и проявяваше това, което бях рисувала по нея.
Тогава се променяше, не беше същата.
Учудвах се как можеш толкова да се отдалечаваш
и да отхвърляш това, което си ми давала.
Събраната вода около канала
не затваряше лъскавото си око
преди да пожелая да я докосна с длани.
Преди до капка да я попия
и да ме превърне в капка.
Срамувах се, че те искам толкова много.
Че искам всичко от себе си
и всичко от теб.
Преди да стана и да си тръгна
цялата се стапях от любов към
съществото във водата, към съществото-вода.
Водата - ти и отражението - аз.
Окото ти, проглеждащо чрез моето лице
и моето докосване по твойто тяло,
отдалечаващи се, тръгващи
един от друг
като вода, изтичаща в канала.

© Милена Иванова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.01.2004, № 1 (50)