Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ГЕРГЬОВДЕН
Превих му врата, после бързо замахнах
и кроткото агне дори не разбра, че умира.
Намерих кавала, приседнах на камък
и, без да съм учил, засвирих.
...И блейна Ваклуша. И хукна към огъня.
А кучето с лай я натири към стадото.
И мигом се върна, другите песове погна -
Жестоко се би и зарови муцуна във своето.
Когато изхвърлих последните кости
и виното беше до капка изпито:
"Ти нямаш сърце - рече ми някой от гостите -
агне заколи и можеш спокойно да дишаш."
От свойта жестокост отчаян към черквата хукнах,
душата си там във ухото господне да сплакна -
но вътре без подкуп от агнешки кожи не пускаха...
И двамата с куция просяк до входа заплакахме.
© Кольо Александров, 1993
© Кольо Александров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.02.2004, № 2 (51)
Други публикации:
Кольо Александров. Съседен живот. 1993.
|