ДА ОБИЧАШ МАЩЕХА

Падат сухи листа от липи и от старите римски смокини.
Есента. Есента в този град, дето стъпваш по кости,
самодива е тя и се къпе във моята чаша със вино -
ако искаш, ела и ще скочим след нея от моста.

Аз ще тръгна сега по централната градска алея,
по-нелеп от колона с разкъсани мокри афиши
и от клоуна в локвата, който навярно се смее -
донеси ми сърце от молив с есента да се разпишем.

Пак съм скъсал поредните тъпи обувки и шляпам
в този болен от паркинсон град, като мащеха грозен,
чаках знак на взаимност oт него, но вече не чакам -
донеси одеяло и хляб да зарадваме куция просяк.

Ще продам на клошарите ключа от моето жилище
и ще тръгна на юг, подир острия ъгъл на дивите патици,
по-добре е на север в снега, докъдето ми стигнат силите -
ако искаш, ела, няма нужда да носиш раница.

Аз не зная предела, след който животът си губи смисъла,
но едва ли е някъде в северната полярна окръжност.
И кого да попитам, когато смъртта ми е работа лична -
уж е рано сега за последното вино, но после е късно.

Ако искаш, все пак, ела. И ще скочим след нея от моста.
Самодива е тя и се къпе във моята чаша със вино.
Есента. Есента. В този град, дето стъпваш по кости,
падат сухи листа от липи и от старите римски смокини.

© Кольо Александров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.03.2009, № 3 (112)

Други публикации:
Кольо Александров. Капан за наивници. 2005.