Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПЛОЩАД “ДЕМОКРАЦИЯ”
web | Дъжд след хълма
По линията на живота - все надолу -
където е началото, при кота нула.
Какво съм аз:
навярно цирк без клоуни,
или пък бръмбар на прозореца, заспал от скука.
Приятелите ми с отворени чадъри,
над новите приятелства не дават прах да падне.
Портфейл, сред храстите захвърлен,
това съм аз -
каквото имаше за тях цена - откраднаха.
Сега
прегръщам, който е до мен в тълпата -
крещим: “На смърт”. По мокрите площади -
омраза и мъгла (да режеш въздуха с лопата).
“Прости му, Господи!”
Но Господ пускаше вода над мръсното си стадо.
С кибрит в ръка, с раздрана риза,
с конеца на надеждата пред мене -
с една съдба, която от конеца се изнизва -
добре съм аз:
с вода в часовника, навит за седем.
© Кольо Александров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.10.2008
Кольо Александров. Дъжд след хълма. Варна: LiterNet, 2008.
|