НАСИПИЩЕ

web | Дъжд след хълма

С каба кавал самотен старец
отсвирва песните на нямо село.
Насреща му - огромен, бавен багер
насипва пръст над кръстовете бели.

Жужука въздухът и в маранята
лениво куче тягостно се движи,
но вдига крак до паметник и ляга
под рехавата сянка. И заспива.

А някъде из градовете, по квартири
забравя селото за свойте мъртви.
Мъжете на купешко вино се събират,
но дави ли се с вино мъжка мъка.

И вечерта, когато улиците светнат,
в преселнически дом с неоновите свещи,
жените тихичко за мъртвите подсещат:
“Да беше взел и мама да преместиш!”

Отстъпва старецът, а слънцето се сили
да уталожи мъничко душевната му болка.
И ще живее селото, дорде кавалът свири,
а после - ясно: въглища душа не топлят.

© Кольо Александров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.10.2008
Кольо Александров. Дъжд след хълма. Варна: LiterNet, 2008.