Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КАМЪК
web | Дъжд след хълма
Няма смърт за делата ни, тате. Бягство е,
да преминеш без време в съседния свят.
Календарът буксува в средата на лятото:
оня Август, разбойник, разплул се от смях,
хвърля в огън от тебе посятото.
Паля свещ. Упокой за душата ти, тате.
Не съм ти простил: Когато посегна пиян,
а мама в душата ми детска проплака,
вдигнах камък - камъкът беше голям -
оттогава е мъжка ръката ми.
Твойте дни вместо нощи живея.
Уморен съм и... нямам място за рани в гърба.
Половината вече съм пепел. Старея:
не тропвам със крак да прогоня смъртта -
беседвам и споря със нея.
За мъртвия само добро. Или нищо. Не, тате -
обидно е - аз не искам безличен баща.
И когато застанеш пред мене, оттатък,
до вързопчето с моите лични неща,
оня камък ще стискам в ръката.
© Кольо Александров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.10.2008
Кольо Александров. Дъжд след хълма. Варна: LiterNet, 2008.
|