ИДИЛИЯ

web | Дъжд след хълма

Нарочно ли слънцето толкоз безжалостно жари?
Нарочно ли вятърът нейде сърдит се е сврял?
Една чучулига в простора дори се запали
и секна гласът й, последната песен изпял.

В колона коситбена крачат от тъмно мъжете
и ризата земна разкъсват парче по парче.
Жените им махат със бели забрадки в ръцете,
но само дъждът е способен стихията мъжка да спре.

А после, когато изскочат щурците от свойте къщурки
и жабите викнат в прохладата с пълни гърла,
и тръгнат към село препълнени с лято каручки,
мъжете покорно ще следват шумящата женска тълпа.

А щом се разпери кокошия мрак и свекърви-светици
с децата и кротките старци най-сетне заспят,
невестите с кърпа ще вържат на божия образ очите
и свойте любими до първи петли ще целуват без свян.

© Кольо Александров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.10.2008
Кольо Александров. Дъжд след хълма. Варна: LiterNet, 2008.