Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ГЕОМЕТРИЯ НА ТЯЛОТО
web | Дъжд след хълма
Небето е кухо и крие със ялови облаци дъното.
Мержелее надежда за друг, по-достоен живот.
Слухът се напряга да чуе шума на отвъдното,
ръката ми пише: не вярвай в измислен бог.
Сам си дърпам юздата и сам във браздата се връщам:
медът на живота е нещо подобно на глад.
Земята дълбае годишния кръг -
развален грамофон е, който връща иглата назад.
Лесно е с тялото - кротка жена и доволна вечеря -
то нехае какво ще е там, след последния съд,
но душата не можеш залъга с добрия бог Ерос:
начало е всяка религия - към грешния път.
По-добре и по-лесно е: “Блъскай в браздата,
посятото семе превръщай във плод!”
Като коня плашлив - със торба на главата...
Под чертата записвам: ако това е живот.
© Кольо Александров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.10.2008
Кольо Александров. Дъжд след хълма. Варна: LiterNet, 2008.
|