* * *

web | Писма, изпратени по вятъра

Мои мостове, мои изгорени играчки!

Завещавам ви моите стъпки, моите тринощни чаши,
моите барутни подметки - вашите нежни палачи.
Раззинат е пътят без вас - мирис от пепел сте вече -
само реките напомнят, че по-бързо от тях течете.
Съберете ме с другия бряг, бездните лигаво стенат,
жадна водата търси последната глътка време.
Но защо ли, когато скова ребрата ви дървено праведни,
драсвам клечка кибрит и затъмнявам пътя обратен.

© Йордан Ганчовски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.03.2006
Йордан Ганчовски. Писма, изпратени по вятъра. Варна: LiterNet, 2004