|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЗА М. НЕВЗОРОВА Галина Петкова web | Женска поезия на руската емиграция в България Името на М. Невзорова (М. Мерцалова) е непознато за изследователите на руската емиграция от първата вълна. В достъпните ми справочни издания не успях да открия за нея никакви данни, неизвестно е каква е творческата й съдба. Литературният критик Александър Дзивгов в статията си "Руски писатели в България" споменава "тихия образ" на "по-младата сестра" по перо на Любов Столица - М. Невзорова, която се "възмогва със сигурни стъпки" (Дзивгов 1922: 10). Поетесите са представени като "две скъпи фигури на жени, които повече от година изстрадват скърбите си, създавайки между нас песните си..." (Дзивгов 1922: 10). Вероятно става въпрос за млада авторка, която е "под опеката" на Л. Столица и е позната в кръга около списанието "Балканский журнал", където през 1922 г. са отпечатани творбите й. Биографът на Л. Столица си спомня, че тя се е отнасяла винаги със съчувствие към тези, които правят първите си стъпки в писателското поприще, и ги е подкрепяла със съветите си. Възможно е М. Невзорова да е била в началото на творческия си път, за което говорят клишетата на женската поезия, повлияна от А. Ахматова.
ЛИТЕРАТУРА Дзивгов 1922: Дзивгов, Александър. Руски писатели в България. // Балканский журнал (София), 1922, № 5 (Октябрь), с. 10.
© Галина Петкова |