"НАЙ-ГОРЕЩОТО МУ ЖЕЛАНИЕ Е ДА ОСТАВИ ТУК УЧЕНИЦИ, КОИТО ДОСТОЙНО..."
Документи от "Личното дело на проф. П. Бицили" в Архива на Софийския университет

Галина Петкова

web

Публикацията съдържа три документа от "Личното дело на проф. П. Бицили", запазено в Архива на Софийския университет¹. През 2013 г. това служебно досие беше представено и частично обнародвано в рамките на отделен раздел в сборника "Класика и канон в руската литература. Чуждият поглед", издаден от Катедрата по руска литература на Факултета по славянски филологии на Софийския университет. Предложената тук част съдържа университетски административни доклади, които бележат институционализирането на проф. П. Бицили в България.

Първият документ хвърля повече светлина върху назначаването на П. Бицили за титуляр на Катедрата по нова и най-нова история в ИФФ на Софийския университет, случило се със съдействието на проф. В. Златарски през 1923 г. Вторият разкрива тревожната ситуация през есента на 1932 г., когато в резултат на рестриктивните мерки, предприемани от властите в България във връзка с икономическата криза, Бицили се оказва пред опасността договорът му да не бъде продължен и да загуби длъжността си на "редовен професор". Позицията на проф. В. Златарски и на преподавателите историци кара Университета да защити по един категоричен начин щатното място на П. Бицили и да отвоюва от Министерството на просвещението неговото оставане в академичната общност. Третият документ представя непознати факти, свързани с освобождаването на професора от Софийския университет след приключване на срока на последния му договор с Министерството на просвещението на 30 юни 1948 г. Бицили напуска Университета като "чужд поданик", без право на пенсия. В едни очевидно нелеки обстоятелства преподавателската колегия при Историческия институт на ИФФ се обръща с писмо до Факултетния съвет, в коeто моли да се направят постъпки на П. Бицили да бъде издействана пенсия.

Между трите доклада за проф. Бицили, подредени тук един до друг, проличава връзка, която не се определя само от административните правила или гилдийния морал. Каквото и (не)възможно палиативно решение да предлага колективният доклад и както и множественото число в него да спасява от позицията на единственото, заета през 30-те години на ХХ век, той е белег, че универсалната етическа тъкан, макар и излиняла, сред академичната общност през 1948 г. все още не е прокъсана.

Публикацията се опитва да възпроизведе автентичния текст и оформление на документите с техния лексикален режим. Пунктуацията и правописът са адаптирани според съвременната норма на българския език.

Подробен коментар към докладите е отпечатан в сборника "Класика и канон в руската литература. Чуждият поглед" (2013). Тук бележките се ограничават с персоналиите, определени фрази и факти, без информация за които би се нарушило възприемането на текстовете.

Имената - лично, бащино и фамилно - на проф. Пьотр Михайлович Бицили не са стандартизирани и във всеки документ се изписват в съответствие с употребата им в оригинала.

Разширения на думи или необходими пояснения вътре в текста на документите се дават в "средни скоби" ([]): предприетите намеси са сведени до минимум и засягат нормализираните членни форми, пунктуацията, изписването на фамилии, названия на институции и заглавия на научни издания и трудове. Обозначението [подпис-автограф] се използва в случаите, когато е установена автентичността на подписа.

Данните за преподавателите от Софийския университет са взети от следните издания: "Алманах на Софийския университет "Климент Охридски". 1888-1939. А-Я" (София, 1988); "Алманах на Софийския университет "Климент Охридски". 1939-1988. А-З" (София, 1988); "Алманах на Софийския университет "Климент Охридски". 1939-1988. И-О" (София, 1995); "Алманах на Софийския университет "Климент Охридски". 1939-1988. П-Я" (София, 2000); "Исторически факултет. 1888-2008. Алманах" (София, 2008); Петър Чолов. Български историци. Биографично-библиографски справочник (София: Наука и изкуство, 1981); "Академици и член-кореспонденти на БАН (1988). Биобиблиографски справочник" (1989); Цвета Тодорова. Ректорите на СУ "Св. Климент Охридски" (София: Университетско издателство, 2009). Тези така полезни източници не ме убедиха в прецизността на представяната в тях информация, особено онази, която засяга дати и институционални названия и се възпроизвежда тук.

Използвам случая и тук да спомена с искрена признателност всички, които ми съдействаха при подготовката на публикацията "Договори, писма и доклади от "Личното дело на проф. П. Бицили" в цитирания вече сборник, част от която са предложените тук материали: г-жа Илонка Колева и г-н Теодор Георгиев от Архива на Софийския университет; г-н Симеон Хинковски, изпълнителен директор на Музея на Софийския университет; г-жа Мариана Максимова от отдел "Информация по култура, наука, образование и Булгарика" на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий"; колегията на Централна университетска библиотека; г-жа Елка Миленкова, редактор на Факултета по славянски филологии; доц. д-р Веселин Янчев от Катедрата по история на България на Историческия факултет и проф. д-р Людмил Димитров от Катедрата по руска литература на Факултета по славянски филологии.

1²

Препис

Д О К Л А Д

до Историко-филологическия факултет

Почитаеми господа,

Както Ви е известно, проф. Е. Д. Грим³, който заемаше Катедрата по всеобща история - нова и най-нова история, в края на изтеклото лятно полугодие беше принуден да напусне България, а заедно с това и нашия Университет. Катедрата остана отново вакантна, а пък приключеният конкурс за доцентура при същата Катедра не даде положителен резултат. За да се попълнят преподаванията по нова и най-нова история в желания ред, чест имам да предложа на почитаемия Факултетен съвет да се покани руският професор П. М. Бицилли, когото Факултетът бе избрал преди назначението на г. Грима (вж. Протокол № 15 от 4 юний 1920 г.) за редовен професор с контракт на същата Катедра.

Петър Михайлович Бицилли е роден⁴ в 1879 г. Средно и висше образование той получил в гр. Одеса. В 1906 г. след свършване курса по история в Историко-филологическия факултет на Новорусийския университет, той бил оставен при Университета в качеството на професорски стипендиант, за да се подготви за професорска кариера. След като издържал магистратския изпит⁵ бил приет в числото на университетските доценти при Новорусийския университет. Два пъти по препоръката на Историко-филологическия факултет при същия Университет бил изпращан в научни командировки в странство. Като резултат от занятията му в библиотеките на Париж и Флоренция се явила неговата магистерска дисертация "Салимбене. Очерки итальянской жизни ХІІІ века", Одесса 1916 (в ["]Записках Новорос[сийского] университета["] т. ХІІІ), която г. Бицилли защитил в Петроградския университет в 1917 г. (опоненти⁶ били проф. И. М. Гревс⁷ и Д. К. Петров⁸)[,] и Историко-филологическият факултет на същия Университет го удостоил с учената степен "магистър по всеобща история". В същата година той бил избран от Новорусийския университет за редовен доцент, а от Саратовския - за редовен професор по всеобща история. Поради политически обстоятелства (Гражданската война и прекъсване на съобщенията в Русия), той останал в Одеса и в 1919 г., когато се освободила Катедрата "Всеобща история", бил избран и от Историко-филологическия факултет, и Академическия съвет на Новорусийския университет за извънреден професор.

От 1911 г. той е бил преподавател и член на факултета и на Академическия съвет в Одеските Висши женски курсове, а от 1918 г. бил професор на Одеския Политехнически институт. В посочените висши учебни заведения г. Бицилли четял курсове и водел практически занятия по всички отдели на всеобща[та] история.

Освен споменатата дисертация г. Б[ицилли]⁹ написал и обнародвал следните отделни научни трудове: "Элементы средневековой культуры", 1919, и "Падение Римской империи", Одесса, 1920 г. Вън от тия трудове той обнародвал многобройни статии и рецензии, напечатани в ["]Ж[урнал] М[инистерства] нар[одного] просвещения", в "Научный истор[ический] журнал проф. Кареева¹⁰["], в "Летописи Одесского общества истории и древностей", в ["]Записки Од[есского] Ист[орико-]фил[ологического] о[бщест]ва", в ["]Ист[орические] известия Моск[овского] истор[ического] о[бщест]ва["] (в последното списание той е постоянен сътрудник). За трудовете на г. Б[ицилли] са писали рецензии проф. Карсавин¹¹ в "Научный исторический журнал проф. Кареева", в "Летописи Одесского общества истории и древностей", в "Записки Одес[ского] Историко-филологического об[щест]ва["]¹² (за същата книга), и академ[ик] проф. Кондаков¹³ за "Элементы средневек[овой] культуры", които дадоха за трудовете на г. Б[ицилли] най-добри отзиви.

След като напусна Русия и назначението на г. Грима в нашия Университет, г. Бицилли биде назначен и се броеше в числото на професорите в Историко-филологическия факултет в Скопие¹⁴, но понеже там няма почти никакви условия за научна работа, той решил да напусне това място и е готов да дойде в България.

Господин Бицилли е известен между руските професори по история като добър и трудолюбив работник в областта на своята специалност и с голяма преданост служи на историческата наука. Затова съм убеден, че той ще бъде твърде полезен за нашия Факултет и ще даде желанната добра насока в преподаванията по нова и най-нова история.

София, 25 октомври 1923 година

С почит: /под./ проф. ВН Златарски¹⁵

ВЯРНО,
Секретар на Университета:

2¹⁶

До Съвета на Историко-филологическия факултет при Университета
в София

С писмо № 6154 от 29 м[иналия] м[есец] Министерството на народната просвета е съобщило на г. П. Бицилли, че контрактът, по силата на който той е приет за професор в Университета ни, трябва да се счита за денонсиран и следователно от 1 януарий 1933 г. Бицилли се освобождава от длъжността, която сега заема.

По тоя случай колегията на преподавателите историци при Университета счита за свой дълг да донесе на Факултетския съвет следното.

Професор Бицилли има за специалност новата и най-новата история на Европа и тая област застъпва в лекциите, които вече десета година чете в нашия Университет. До момента, когато е бил принуден да напусне отечеството си, същата Катедра като редовен професор е заемал той при Университета в Одеса. За преподавател в нашия Университет г. Бицилли дойде по покана на самите нас, като заради това напусна преподавателската си длъжност при сръбския университет в Скопие.

Когато Факултетският ни съвет реши да покани г. Бицилли за преподавател у нас, той изхождаше от нужди и съображения, които заслужават да бъдат припомнени.

Преподавателското място по нова и най-нова история при нашия Университет стоеше вакантно, въпреки че вече от двадесет години се търсеше лице, което би могло да го заеме. На конкурсите, които се обявяваха редовно през всеки 2-3 години за преподавател по тая специалност, или не се явяваше никакъв кандидат, или пък кандидатите се оказваха лица с недостатъчна научна подготовка. Тая бе причината, загдето накрай Факултетът се видя принуден да приеме като временен лектор бившия стар гимназиален учител, г. Г. Дерманчев¹⁷. Необходимостта да се заеме преподавателското място по тая специалност от вещо и добре подготвено лице се чувстваше силно, не само поради желанието да се запълни една празнина в учебната работа на нашия Университет, но особено много и поради задачата, която му е възложена - да създава добри учители за средните ни учебни заведения. В горните класове на тия последните нова и най-нова история се изучва като отделен предмет. При него учителите трябва да се справят с материя извънредно деликатна, която, независимо от учебния си интерес, има и друго значение. Чрез нея се влияе непосредствено върху формиращото се гражданско съзнание на бъдещия интелигент, а от начина, по който се разглеждат и преценяват нейните явления, се определя в значителна степен общественият мироглед на бъдещите граждани. Защото въпросите, които занимават ума на съвременния човек, а също и обществените, и политически движения, чиято равнодействуваща чертае пътищата, по които тече животът днес, имат зачатъка си и представят развитие на проблемите и движенията, родени в живота на европейските общества през последните два века. В каква насока интелигенцията на един народ ще търси разрешение на проблемите на настоящето, това не на последно място зависи от идеите и мирогледа, закърмени в него в училището.

Ако изучването на новата и най-новата история е най-мощно средство в това отношение и е съзнато като една необходимост в средните училища, то разумното й задоволяване изисква всестранно и основателно подготвен учителски персонал. Инак то би могло да донесе резултати, тъкмо обратни на тия, които би трябвало да се очакват. Днешният наш живот е най-доброто доказателство за правотата на тая мисъл. Създаването на просветени учители - в тая област в много по-голяма степен отколкото при всички други - не може да бъде предоставено на случайни университетски преподаватели; то е немислимо без наличността на учени специалисти в нашия Университет.

Такъв отличен специалист е и г. Бицилли. За неговото значение като учен, за дълбоката му и всестранна ерудиция, тук е излишно да говорим. Достатъчно е само да подчертаем, че той може да прави чест не само на нашия, но и на всеки университет, в който би останал за преподавател. Това, което ние би трябвало може би да ценим най-вече у него, е отзивчивостта му към въпросите на новото време и неговия подвижен ум, който постоянно дири връзката между минало и настояще и осветлява проблемите на последното чрез постиженията на първото. При това, наравно с качествата на учен, той притежава и тия на отличен лектор, другар и ръководител на младите. Той не се задоволява само да чете своите лекции. Той търси да увлече слушателите си в кръга на своите научни интереси, като постоянно дири способностите измежду своите ученици, за да ги насърчи към по-интензивна работа. Макар и чужденец, той тъй се е вживял сред нас, че както малцина други чувствува нуждите на живота ни и най-горещото му желание е да остави тук ученици, които достойно би го заместили и продължили неговото дело. Доказателство за това, че той не е мислил никога да запречва пътя комуто и да било е и фактът, гдето през годините, когато той е у нас, вече два пъти се обявява конкурс за доцент по нова и най-нова история, останал за жалост безрезултатен, както и всички по-раншни.

Нам са неизвестни причините, поради които М[инистерството]вото на просветата е решило да освободи г. Бицилли от поста, който с такова достойнство той заема у нас от едно десетилетие. Но след казаното ние считаме, че - каквито и да бъдат тия причини - те не могат да оправдаят отстранението на един колега като него и поради това най-настоятелно молим Факултетския съвет да се застъпи и поиска да бъде отменено решението, което лишава Университета ни от неговите учени. В противен случай Университетът ни ще остане без преподавател по нова и най-нова история, още повече като се има предвид и това, че кредитът за доцентури по тая специалност бе заличен в бюджета както за миналата, тъй и за текущата учебна година.

София
24 октомври 1932 г.

За преподавателите по история
проф. В Н Златарски [подпис-автограф]
главен уредник на Историческия институт

3¹⁸

До почитаемия

Факултетски съвет

Д О К Л А Д

от преподавателската колегия при

Истори(ческия институт)¹⁹

Уважаеми колеги,

На 1 октомври 1948 г. изтича договорният срок за служба на контрактувания редовен професор при Катедрата по нова история Петър Михайлович Бицилли, който преподава в нашия Факултет непрекъснато 25 години - от 1924 г. насам. Колегата проф. Бицилли напуска службата си на 69 г. възраст като чужд поданик²⁰ без право на пенсия и с това престават всичките му средства за издръжка.

Проф. П. Бицилли пое ръководството на Катедрата по нова история в Софийския университет във време на най-тежка политическа реакция и при пълна липса на квалифициран кадър за научна работа в тази област. Той успя да опази напълно Катедрата си от политическата цензура на Цанковия режим, като се отнасяше благосклонно към прогресивното студентство и подпомагаше неговия научен напредък. Негови възпитаници са всички български историци от по-младите поколения.

Ето защо ние молим почитаемия Факултетен съвет да се застъпи пред Академическия съвет, Комитета за наука и Великото Народно събрание да бъде определена на проф. П. Бицилли народна пенсия²¹.

ДИРЕКТОР: [подпис-автограф]
Д. Димитров²²

ЧЛЕНОВЕ: [подписи-автографи]

БЕЛЕЖКИ

1. След създаване на Архива на Софийския университет в края на 90-те години на ХХ век "Лично дело № 256 (190) на Петър Мих. Бицилли, редовен професор чужденец от Историко-филологическия ф-т" е инвентаризирано като а. е. 82 на опис № 35 ("Лични дела на преподаватели и служители и др.") към Фонд № 1 - "Ректорат". [обратно]

2. Архив на Софийския университет, ф. 1, оп. 35, а. е. 82, л. 40. Преписът на доклада е първи екземпляр, напечатан на пишеща машина. Заглавията на трудовете на П. Бицили и на изданията, където те или други негови изследвания са публикувани, са нанесени ръкописно. [обратно]

3. Грим, Ервин Давидович (1870-1940) - руски историк. Редовен професор (1907) и последен ректор (1911-1918) на Императорския Санкт-Петербургски университет. От 1 септември 1920 г. до екстрадирането си от България на 20 юли 1923 г. проф. Грим е титуляр на Катедрата по нова и най-нова история на Историко-филологическия факултет на Софийския университет. [обратно]

4. Последвалото представяне на учения повтаря и интерферира изцяло руския текст на кратко Curriculum vitae, което П. Бицили изпраща от Враня (Сърбия) в писмото си от 14 май 1920 г. до "декана на Филологическия факултет на Софийския университет" (декан на Историко-филологическия факултет по това време е проф. В. Златарски). Текстът на писмото с минимални пропуски е възпроизведено за първи път от Андрей Мешчерски в неговата "Биобиблиография на проф. П. Бицили" от 1954, останала в ръкопис (Мешчерски 2012: 11-12). [обратно]

5. Очевидно става дума за "магистърски" изпит. В краткото Curriculum vitae на Бицили, цитирано по-горе в бел. № 4, изречението на руски е: "По выдержании магистерского экзамена был принят в число приват-доцентов Новороссийского у[ниверсите]та" (цит. по: Мешчерски 2012: 11). [обратно]

6. Става дума за двамата официални опоненти - професорите И. Гревс и Д. Петров. Неофициален опонент е споменатият по-нататък проф. Л. Карсавин. [обратно]

7. Гревс, Иван Михайлович (1860-1941) - руски историк и педагог, основоположник на петербургската медиевистична школа. Професор на Санкт-Петербургския университет и Петербургските висши женски (Бестужевски) курсове. Негови ученици са медиевисти от ранга на Г. Федотов, Л. Карсавин, О. А. Добиаш-Рождественска. [обратно]

8. Петров, Дмитрий Константинович (1872-1925) - руски литературен историк, специалист по романски езици и литератури. Ученик и последовател на акад. А. Веселовски. Професор на Санкт-Петербургския университет и Петербургските висши женски (Бестужевски) курсове. [обратно]

9. При разширението на фамилията "Бицилли" тук и по-долу запазвам формата с две "л", която използва и В. Златарски в доклада си. [обратно]

10. Кареев, Николай Иванович (1850-1931) - руски историк и философ. Професор на Санкт-Петербургския университет и Петербургските висши женски (Бестужевски) курсове. Член-кореспондент на Петербургската академия на науките (от 1910), член-кореспондент на Руската академия на науките (от 1917), почетен член на АН на СССР (от 1929). [обратно]

11. Карсавин, Лев Платонович (1882-1952) - руски историк медиевист и религиозен философ, участник в евразийското движение. През годините П. Бицили полемизира с концептуализации на Л. Карсавин. В "Салимбене. Очерки итальянской жизни ХІІІ века" (Одесса, 1916) той спори с дисертацията на Карсавин, отпечатана през 1915 г. в Петроград под заглавието "Основы средневековой религиозности в ХІІ-ХІІІ веках преимущественно в Италии", в "Очерки теории исторической науки" (Прага, 1925) - с книгата на последния "Философия истории" (Берлин, 1923). [обратно]

12. Изброените заглавия на издания, където са публикувани рецензии за Бицили ("... в "Научный исторический журнал проф. Кареева", в "Летописи Одесского общества истории и древностей", в "Записки Одес[ского] Историко-филологического об[щест]ва"...") в действителност повтарят изброените по-горе в доклада заглавия на издания, в които са публикувани трудове на П. Бицили. Тъй като почерците, с които е нанесен два пъти един и същ текст, не съвпадат, явно заглавията са вписвани от различни лица, очевидно без съгласуваност между тях, като вторият път е допусната грешка и са дублирани може би механично вече написаните названия. В краткото Curriculum vitae на П. Бицили, цитирано по-горе в бел. № 4, на това място стои следният пасаж, пропуснат или заместен с предходния библиографски в доклада на проф. Златарски: "О работах П. М. Бицилли имеются рецензии проф. Карсавина в ["]Историческом вестнике["] и в ["]Русской мысли["] (["]Салимбене["]), проф. Забугина в ["]Giorn[ale] storico di [della] l[e]tteratura italiana["] (о той же книге) и акад. Кондакова..." (цит. по: Мешчерски 2012: 12). Благодаря на д-р Дария Карапеткова от Факултета по класически и нови филологии на Софийския университет за помощта при прецизирането на заглавието на италианското списание. [обратно]

13. Кондаков, Никодим Павлович (1844-1925) - руски историк на византийското и староруското изкуство. Професор в Катедрата по история на изкуството на Санкт-Петербургския университет (1888-1897) и Петербургските висши женски (Бестужевски) курсове. Член-кореспондент на Петербургската академия на науките (от 1892), действителен член (от 1898). Професор в Новорусийския университет в Одеса (1917-1920). Редовен професор по археология и история на средновековното изкуство в ИФФ на Софийския университет от 1 август 1920 до 1 април 1922. [обратно]

14. Става дума за Философския факултет в Скопие, открит като филиал на Белградския университет през 1920 г. Сред първите му преподаватели е и П. Бицили, назначен за хоноруван професор по стара и средновековна история (Петреска б. г.). [обратно]

15. Златарски, Васил Николов (1866-1935) - лектор по българска история във Висшето училище в София (1895-1897). Редовен доцент при Катедрата по българска история на Историко-филологическия факултет на Софийския университет (1897-1901), извънреден професор при същата Катедра (1901-1904), редовен професор, титуляр на Катедрата по българска история и история на балканските народи (1906-1935), от 1921 г. титуляр само на Катедрата по българска история. Декан на ИФФ (1906-1907, 1907-1908, 1919-1920), уредник на Историческия семинар в ИФФ (1912-1922) и главен уредник на Историческия институт в ИФФ (1928-1935). Ректор на Софийския университет (1913-1914 и 1924-1925). Действителен член на БАН от 1900 г. С намесата и позицията на В. Златарски са свързани не само поканването на П. Бицили от Софийския университет през 1923 г., но и подновяването на договора му с Министерството на просвещението в критичните обстоятелства на 1932 г. [обратно]

16. Архив на Софийския университет, ф. 1, оп. 35, а. е. 82, л. 102-102-А. Докладът е ръкописен, състои се от четири страници с формат "А4" и е написан с черно мастило. [обратно]

17. Дерманчев, Георги Т. (1862-1940) - следва история в Женева (1883-1885). Гимназиален учител в София (1886-1912). Частен хоноруван доцент при Катедрата по нова история в ИФФ на СУ (март 1912 - октомври 1930). Освободен от длъжност по негово желание. [обратно]

18. Архив на Софийския университет, ф. 1, оп. 35, а. е. 82, л. 37. Документът е възпроизведен и факсимилно на стр. 314 при публикуването на документи от "Личното дело на проф. П. Бицили" в сборника "Класика и канон в руската литература. Чуждият поглед" (2013). [обратно]

19. В оригинала частта, отбелязана в скоби, е написана на ръка. [обратно]

20. Проф. Бицили е освободен от длъжност по решение на Факултетния съвет на Историко-филологическия факултет, одобрено от Академическия съвет на 29.ІХ.1948 г. Относно отказаното съветско гражданство и полученото българско такова вж. бел. № 173 към публикацията на писмото в сборника "Класика и канон в руската литература. Чуждият поглед" (Петкова 2013: 310-311). Докладът от името на преподавателската колегия при Историческия институт към Историко-филологическия факултет и предприетите крачки от страна на Факултетния съвет на ИФФ и на Академическия съвет на СУ могат да означават и това, че към 1 октомври 1948 г. (единствената дата, упомената в писмото, тъй като липсва датировка) проф. Бицили все още не е "български гражданин". [обратно]

21. Казусът с пенсията на проф. Бицили очаква своя изследвач. Вж. по-подробно бел. № 176 към публикацията на писмото в сборника "Класика и канон в руската литература. Чуждият поглед" (Петкова 2013: 312). Предполагам, че ходатайството на колегите на професора за "определяне на народна пенсия" е съобразено с единствената възможност според тогава действащото законодателство на П. Бицили да бъде предоставена някаква издръжка. Вероятно тя става реалност след приемането на българско гражданство и след влизането в сила на Закона за общественото осигуряване през януари 1949 г. В семейството на професора се пази спомен, разказан от внучката му Е. Иванова-Аначкова, че за получаването на пенсия е съдействал и проф. Тодор Боров (1901-1993) в битността му на директор на Народната библиотека (1944-1949). Към него за съдействие се обръща съпругът на по-голямата дъщеря на П. Бицили - Петър Иванов (1903-1966), който по покана на самия Т. Боров оглавява през 1946 г. "Строителния комитет за доизграждане на Народната библиотека към Министерството на информацията, изкуствата, културата и съобщенията". [обратно]

22. Димитров, Димитър Петров (1908-1975) - асистент в Катедрата по археология (1939-1942), доцент (1942-1946), извънреден професор (1946-1950). Редовен професор (1950), ръководител на същата Катедра, хоноруван професор (1971-1974). Ръководител (1949-1951) и директор на Археологическия музей при БАН (1951-1963). Чл.-кореспондент на БАН (1947-1966), академик (от 1966). [обратно]

23. Бурмов, Александър Колев (1911-1965) - доцент по обща история в Университета в Скопие (1943-1944). Хоноруван доцент в Катедрата по българска история (1945-1946), редовен доцент (1946-1947). Професор и ръководител на същата Катедра (1947-1965). Основател и пръв ректор на Великотърновския университет. [обратно]

24. Ангелов, Димитър Симеонов (1917-1996) - асистент по история на Византия в Катедрата по българска история (1944-1946), доцент (1946-1949), професор (1949). Ръководител на Катедрата по история на България (1966-1973). Декан на Философско-историческия факултет на СУ (1961-1963, 1968-1970). Директор на Археологическия институт с музей при БАН (1971-1986) и генерален директор на Центъра по българистика (1986-1988). Член-кореспондент на БАН (1975-1979), академик (от 1979). Изразявам благодарността си на проф. дин Петър Ангелов за информацията относно изданието "Димитър Ангелов. Биобиблиография" (1998) и за съдействието му при прецизирането на биографичните данни за акад. Д. Ангелов. [обратно]

25. Гандев, Христо Николов (1907-1987) - частен доцент в Катедрата по нова обща история на ИФФ на СУ (1940-1943), доцент (1944-1946), професор (1946). Ръководител на Катедрата по българска история (1945-1947) и на Катедрата по нова и най-нова обща история (1947-1961), след 1948 г. - Катедра по стара, средновековна и нова обща история. Декан (1948-1952) на Историко-филологическия факултет на Софийския университет. По време на неговия декански мандат П. Бицили е освободен от длъжност след изтичане на срока на договора на 30 юни 1948 г. [обратно]

26. Косев, Димитър Константинов (1904-1996) - асистент в Катедрата по българска история (1945-1947), доцент (1947-1950), професор (1950). Ръководител на Катедрата по нова и най-нова история на България (1950-1972). Ректор на Софийския университет (1962-1968). Директор на Института за българска история при БАН (1950-1962). Член-кореспондент на БАН (1952), академик (от 1961). [обратно]

27. Христов, Христо Ангелов (1915-1992) - асистент в Катедрата по българска история (1946-1949), доцент (1949-1953), професор по нова и най-нова българска история (1953). Ст.н.с. в Института за история при БАН (1950-1953), директор (от 1963). Член-кореспондент на БАН (1967-1974), академик (от 1974). [обратно]

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Мешчерски 2012: Мещерский, Андрей. Библиография трудов профессора Петра Михайловича Бицилли с материалами для его биографии. // Saved Archives, 2012 (София, 1954) <http://savedarchives.net/article/bio-bibliografiia-na-profpmbicilli> (14.07.2014).

Петкова 2013: Петкова, Галина. Договори, писма и доклади от "Личното дело на проф. П. Бицили". // Класика и канон в руската литература. Чуждият поглед. София: Факел, 2013.

Петреска б.г.: Петреска, Даринка. Филозофскиот факултет во Скопје од 1920 година. // Филозофски факултет - Скопје, б.г. <http://www.fzf.ukim.edu.mk/index.php/mk/?option=com_content&view=article&id=576&Itemid=637&lang=mk-MK> (22.06.2013).

© Галина Петкова - публикация, подготовка на текста, редакция и бележки
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.07.2014, № 7 (176)

Други публикации:
Класика и канон в руската литература. Чуждият поглед. Сборник текстове и документи. София: Факел, 2013, 268-318 (под заглавие: Договори, писма и доклади от "Личното дело на проф. П. Бицили").