Георги Иванов Марков е български писател белетрист, драматург, журналист, роден на 01.03.1929 г. в с. Княжево, София. Завършва Първа мъжка гимназия в София (1947). Учи във Висшето техническо училище в Русе (1947-1950), във Висшия химико-технологически и металургичен институт в София (1952). Инженер-технолог в ДИП "Победа" (1952), преподавател в Техникума по керамика и стъкло, София. Пенсиониран по болест (1958). Завеждащ отдел в изд. "Народна младеж" (1969). Емигрира от България на 15.06.1969 г. Живее в Италия, след това в Лондон, където работи в българската секция на ББС. Сътрудничи също на радио "Дойче веле" (Кьолн), на Радио "Свободна Европа" (Мюнхен), където звучат в ефира неговите "Задочни репортажи за България" (1977-1978), издадени в Цюрих (1980-1981) и в София (1990). В България е осъден на 6 г. лишаване от свобода, а на 07.09.1978 г. срещу него е извършен атентат, след който умира в лондонска болница на 11.09.1978 г. Автор е на книгите: "Цезиева нощ. Повести" (1957), "Победителите на Аякс. Научнофантастичен роман" (1959), "Анкета. Новели" (1961), "Между нощта и деня. Разкази" (1961), "Мъже. Роман" (1962, 1963, 1990), "Портрет на моя двойник. Новели" (1966), "Жените на Варшава. Разкази и новели" (1968). Пише пиесите "Госпожата на господин търговеца на сирене" (1963), "Последният патент" (1965), "Да се провреш под дъгата" (1966), "Кафе с претенция" (1966), "Калай" (1967) и др. Посмъртно излизат негова пиеса в Лондон, както и негови книги, свързани с публицистичната и журналистическата му работа в медиите: "Задочни репортажи за България" (Цюрих, 1980-1981; София, 1990), "Литературни есета" (Париж, 1982; София, 1990), "Когато часовниците са спрели. Нови задочни репортажи за България" (1991), "Аз бях той. 121 документа от и за Георги Марков. Подбор и съст. Любен Марков" (1999) и др.

ПРОЗА

В превод на Велимир Костов и Мила Васов

Разкази
  Подела ствари

ЕСЕИСТИКА

Есета и миниатюри
  По повод
  За изневеряващата памет на авторите на мемоари
  Позицията
  Промяната - блян и илюзия
  Самотата
  Идеалите
  Лицето
  Нетърпението
  За правото да казваш какво мислиш
  Новогодишни фантазии
  Героите
  Поръчката
  Собственият фашизъм
  Писмо до Христо Ботев
  Писмо до Любомир Левчев - поет

СПОМЕНИ И МЕМОАРИ

  Чувство за непоносимост

* * *
Критика за Георги Марков

© Електронно издателство
LiterNet, 2004-2018