ЧИТАЛИЩАТА - ЧАСТ ОТ НОВОТО ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО

Емил Милев

web

Читалищата биха могли да се превърнат в едни от най-атрактивните неправителствени организации - около този извод се обединиха участниците в конференцията, която отчете развитието на проекта “Гражданско развитие и участие чрез мрежата на читалищата” на 16 и 17 март в Кърджали.

Проектът стартира през 2001 година с бюджет от 2 475 000 долара, осигурен от Американската агенция за международно развитие, Програма “Матра” на правителството на Кралство Холандия, Програмата на ООН за развитие и със съдействието на Министерството на културата на република България. Триста читалища бяха избрани за постоянни партньори по проект “Читалища” с право на участие във всички негови дейности и конкурси.

Зад официалностите на сухите факти и цифри на регионалния форум в Кърджали се очерта нещо много по-важно и то е в промяната в модела на мислене на читалищните дейци. Стана ясно, че бъдещето на читалищата е немислимо без скъсването с инерционното и пасивно безрадостно живуркане, без търсенето на адекватни за новите реалности форми на гражданско общуване. Да прегърнеш една идея, да я превъплътиш в проект, да го защитиш и след това реализираш, се оказа не само провокация, но и благодарно изпитание, споделяха неофициално участниците в конференцията. В определена степен го доказа и съпътстващата изложба-базар на 14 читалища с финансирани проекти във втория етап на програмата, работещи с Регионален център - Кърджали. На нея се очертаха две особено перспективни посоки за дейност с оглед мястото на страната ни в глобализиращия се свят. Първата е запазването и развитието на народните и художествени занаяти. Нагледни примери бяха щандовете на “Етнографски арт център” към читалище “Възраждане” - Пловдив, “Занаяти и културни традиции” на читалище “Васил Левски” - Карлово, “Център за традиционна култура, туризъм и устойчиво развитие” към читалище “Христко Ботев” - с. Забърдо, Смолянско и “Ателие традиция” на читалище “Родопска просвета” - гр. Девин, Смолянска област. Втората, особено важна посока, е създаването на интернет центрове в малките населени места. Оборудвани са 200 компютърни работни места в 25 селища в цялата страна. На практика това означава, че примерно жителите на Момчиловци са вече част от глобалното село, а не хора, забравени някъде в Родопите. Изключително любопитно прозвучаха поздравителните думи на англичанката Маргарет Хардстаф, която живее в пловдивското село Куртово Конаре, ползва се от услугите на интернет центъра и с ентусиазъм води езикови курсове към читалището. Оригинални щрихи в колорита на дейностите привнасят и проектите: “Цветарството - възможност за социално развитие и интеграция на ромите” на читалище “Братолюбие”, гр. Любимец, област Хасково, “Информационен център за насърчаване на предприемачеството” на читалище “Нов живот”, с. Чепинци, област Смолян; “Обществен център - информация и услуги без етническа определеност” на читалище “Хр. Смирненски”, град Джебел, област Кърджали; “Информационен туристически център и бюро за услуги” при читалище “Иван Вазов” в град Хисар, област Пловдив и проектът “Читалището - шанс и алтернатива” в борбата с наркоманията и детската престъпност на читалище “Св. св. Кирил и Методий”, град Първомай, област Пловдив.

Почти всички участници в конференцията със задоволство отбелязаха създаването на обединяващия портален сайт http://www.chitalishte.bg с първоначална база данни за всички 300 читалища, партньори по проекта. Този сайт е една модерна и в същото време безценна връзка за идеи, информация, инициативи и подкрепа сред сънародниците ни от цял свят, бяха убедени изказващите се.

Това че читалищата изразяват интересите на местните общности и са част от новото гражданско общество вече е факт, с който трябва да се съобразят и местната власт, и държавата. Защото те могат да бъдат едни от най-ефикасните лостове за усвояване на средства за развитие на културата от предсъединителните фондове на ЕС.

© Емил Милев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.03.2004, № 3 (52)