Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ДРУГАР
Застанала до лявото ми рамо
невидима смъртта стои,
усмихва се на грешките ми само
и дните в броеницата реди.
Почукват кехлибарените топчета -
още един отминал ден...
Минутите отмервам с тънки токчета,
забързана към следващия ден.
А тя - невидима до мен върви,
усмихвам се през лявото си рамо,
очите ми са грейнали звезди -
до сетния си миг ще бъдем двама!
© Добринка Захариева, 2004
© Издателство LiterNet,
02. 01. 2004
=============================
Първо издание, електронно.
|