Децата започват да формират възгледите си за другите хора и човешки общности откъм петата си година. Това става чрез средствата за масово осведомяване, в обкръжението на връстниците и родителите им - все още без собствено съзнателно обработване на информацията.

Една от функциите на училището е да спомага за създаването на справедливо и толерантно мултикултурно общество. На какво точно да учим децата, за да могат сами да допринесат за това? Може би интуиция и тактика? Но за да ги имат и да могат да анализират дори малките промени в обществото и да обмислят всички възможни решения, на учениците им трябва сериозно и качествено образование.

Основното предизвикателство за учителите от СОУ „Юрий Гагарин“ - Силистра, е откриването и отстраняването на причините за неграмотността на нашите ученици. В училището се обучават 547 ученици, като присъствието на различните етноси е както следва: българи - 114, турци - 165, роми - 261, и други - 7. Педагогическият колектив разбира, че функционалната неграмотност няма да бъде изкоренена, докато повече от езиците (ромски и турски) не се развият до такава степен, че да е възможно ограмотяване - доказано е, че децата, които владеят добре майчиния си език, се справят по-добре с езика на мнозинството. Училището предлага обучение по майчин език под формата на СИП. Тази форма не може да мотивира децата и техните родители за активна учебна дейност. Недостатъчната и недотам професионална подготовка на учителите по майчин език допълнително затруднява работата. Наред с това съществуват и етнически предразсъдъци у децата, у техните родители, у учителите. Наистина рядко се среща човек, които би признал тези свои предубеждения. Началото на разумното отношение по въпроса обаче е именно тяхното самопризнание. Както казва Уолт Кели: „Аз срещнах врага, оказа се, че това сме самите ние“. Следват неизбежните въпроси:

1. Каква част от учителите се чувстват готови да се справят с този проблем?

2. Каква помощ им оказват квалификационните курсове?

3. Сред какви възрастови групи трябва да се дискутира въпросът за предразсъдъците?

Въпроси, които остават все още без отговор!

Разискването на тези въпроси с възрастните страда от недостатъка, че в него участват мъже и жени в неравностойно положение. А мнозинството? Готово ли е то да приеме различното?! Вярно е, че учителите играят водеща роля в процеса на промяна на възгледите на цялото общество към етническите малцинства, но това не е задача само на учителите.

Опазването на културата и моралните ценности на различните етноси, съхраняването на етническата принадлежност са показатели за културата на една нация, но не и причина за нейната неграмотност. Образованата част от обществото, към която принадлежи и образованата част от малцинствата, е убедена, че българското образование носи напредък.

Естествено, с деца, които не са посещавали детско учебно заведение, постигането на абсолютна или функционална грамотност е затруднено и голям брой от тях отпадат от образователната система преди да са завършили неговата начална степен. Адаптацията на децата успешно се осъществяваше в подготвителните класове. Учителите нагодиха учебната си програма и организация на преподаване към специфичните проблеми на децата, като за всеки от тях имаха различно решение, свързано с конкретните обстоятелства. Съобразяваха се със степента, в която детето може самò да избере своята културна идентичност. Като се има предвид, че културите не са крайни единици и не са статични, децата, водени от учителите, опознаваха културното разнообразие. Промяната в нормативната база за формиране на подготвителни класове е с цел да се обхванат подлежащите за училищно обучение деца и може би ще допринесе за постъпването им в детска градина и в училище, но не дава възможност на невладеещите български език по-големи деца да ги посещават.

Всички знаем, че монокултурите са уязвими и лесно унищожими, но не бива да се поставя под съмнение ролята на официалното образование за развитието на нацията. Целта е да образоваме, като задоволяваме основни духовни потребности, да върнем забравени добродетели, а не само да търсим икономически растеж. Задължителна основа за това е обучението по български език, което е подчинено на усвояване на лингвистични знания. Преминава се през етапите на задълбочено разбиране и осъзнаване на езиковите явления, на логично осмисляне, като се развиват уменията на учениците практически да прилагат придобитите знания в собствената си реч.

Положителна страна на това обучение е позицията на учителите да не се интересуват от етническата принадлежност на детето, а от възможностите му за реализация в класа и в училището. Анализирайки литературните текстове, младите хора се учат да открият свой път през сложните закони, които управляват живота им в съвременното общество, осъзнават своите права и отговорности. Учебното съдържание се интерпретира по начин, който учи да живеем с усещане за значимост. Стига се до извода, че тези задачи се реализират само тогава, когато са свързани с широк кръг училищни и извънучилищни дейности. Защото онова, което става в класната стая, онова, за което се пише или се говори в нея, е недостатъчно. Обидните прякори, надписите по стените, липсата на стабилни стереотипи на етническа толерантност в училищната общност като цяло все още съществуват. Изводът е ясен. Политиката на отделното училище би била по-ефективна, ако местните образователни власти имат ясна политика към съответното училище. Защото училището е като детето, което, независимо от способностите си, трябва да усеща, че се грижим за него. Ако не чувства грижите, все едно че не е на училище. Не е тайна, че съжителството на деца от различни етноси се нуждае от специално внимание. Кой обаче ще го осигури?

В това отношение липсва финансирана от държавата програма и приоритет при отпускане на средства точно за такива училища. Въпреки всичко педагогическият колектив работи упорито и спокойно заявяваме, че децата в училище се чувстват обединени в постигането на положителни резултати.

Различното и положителното в тази посока, което сме постигнали, е осъществяването на проекта „Училището - страх, мит, предразсъдък“, финансиран от фондация „Отворено общество“. Началото му беше предизвикателство към училищното настоятелство, училищното ръководство, педагогическия колектив и обществеността в Силистра. Така нареченото „неделно“ училище в продължение на десет месеца се превърна в малък център за демократично образование и възпитание. Останалите на улицата „неприбрани“ деца посещаваха учебните занятия с желание да преодолеят изоставането си. Фактът, че успяхме да създадем мотивация у 16-годишни момчета и момичета да се обучават по програмата за пети клас, е доказателство за ефективността на проекта. Над 50% от учениците приключиха успешно и получиха документ за завършен клас и степен. Всички се записаха като редовни ученици следващата учебна година. Трябваше да се даде възможност на тези деца, които все още са с много пропуски, да се чувстват добре в класната стая всекидневно. За целта разработихме продължение на проекта, отнасящо се до следобедните занимания с тези ученици. Идеята ни за работни групи и помощник-учители все още търси реализация.

Качествената работа на колегите по проект на фондация „Дайвърсити“ доведе до изграждане на кръжок по журналистика, чиито изяви не могат да не правят впечатление. Благодарение на получената техника всяка седмица се излъчват радиопредавания, свързани с живота и извънкласните дейности на паралелката, училището и общината. Списването на училищен вестник също е във възможностите на нашите млади журналисти, но липсата на средства е причина това да не се случва.

Нужно е да признаем, че проблемът с децата от етническите малцинства не е единствено в това, да им дадем образование, а да разясним на всички какво ни предстои, за да изградим демократично гражданско общество.

Настоящото изложение е опит за разглеждане на горепосочените проблеми от ъгъл, който предполага и отговор на въпросите:

1. Как образователните институции отразяват етническото разнообразие?

2. Доколко въпросът е общ за всички училища и всички ученици?

В този бързо променящ се свят нагласите и възгледите също се променят. Необходима е ефикасна езикова политика и постоянна промяна на приоритетите в образованието във връзка с актуалната социокултурна ситуация. Критериите, обуславящи вземането на решения, трябва да бъдат подлагани на обсъждане, особено когато благоприятното за децата по психологически, езикови, педагогически и социологически причини бива отхвърляно по политически. Логиката на политиците трябва да бъде обществено достояние, а не да се крие зад псевдодоказателства от езиково, културно и психологическо естество. Откровеният спор може да помогне за преодоляването на всички предразсъдъци спрямо малцинствените езици и общности.

© Димитър Георгиев
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2003, № 6
© Електронно списание LiterNet, 18.03.2004, № 3 (52)

Други публикации:
Български език и литература, 2003, № 6.