|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
В ПАМЕТ НА МИРА,
В ЧЕСТ НА ЖАН-ЖИРОДУ
web | Биньо Иванов...
Пияна като кораб, тройна като дявол,
Заг-заг и все в целта направо,
Пристъпва, спъва се в ливадата, току що осланена:
Розовобусестата нявгашна Елена.
(Трихилядигодишна, изгърбена, брадата,
низъбба, четиричелюстна, спретнатите (някога), краката
й коренища...Где се сгромоляса красотата??)
Встрани ливадата, приблатъчно се движи,
стоварен с извънтиражни грижи
прогледналият автор; себеукорно съобщава за разлятата
гора:
- Аз... вечна... я замислих... наддебеля... тя остаря...
Момата плюе в пазва и мълви,
Задъхана през дъхавите режещи треви:
"Д - а, сгърбена, низзъба, изветряла в космоса, на младост
изветряла,
разпусната, несвежа, нехепиедна, неподатлива на поквара,
противна и за татко си популярен,
по-зрящ... от мъртвите по-жив.
Ландшафтът! Разпределен за баби - изключителен.
Неразвлекателна е околността, със щурчовци, репетиционни
жаби,
отегчително.
А свръхдосадата - упокойна мълчавина.
Не - катадневна,
еднонеделна,
ежемесечна,
ежегодишна,
Ни -
трийсет, петдесетгодишна; ни троянска някаква
мързелуваща война.
Светът, захлупен с разбирателство и мир,
глухар същински.
Отменен общински панаир.
Мен кой ще ме погали? Кой
ще ме тръшне на тревата?
Кой сред колектива на красотата,
на гвоздейче конкретно ще ме прикове?
Кой троянски кон ще ми скове?
Троянска рат
кой ще ме стъкми?
Ами".
... раздалечава се, уголемява ес Елена.
Да Винчовски загадъчнаоптимистична,
неоатлантична, презадоволе-
на, изпаметила танци, грации, природи... как въобще, бе
името на собствения й любим?
...не се открехва, небето на главата й не се сивее. Не се
синее.
Перушинчеца от ореол случаен може би ще се проветрее.
Под крачките й се огъва опожарена олисяла трева,
се осъзнава,
се съвзема,
се повдига
се едва.
© Биньо Иванов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.11.2004
Биньо Иванов, представен от Енчо Мутафов. Стихове. Избрано. Варна: LiterNet, 2004
|