|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СВОБОДНО
web | Биньо Иванов...
Като ти е тъмно, кучета пусни,
кучета ли ти е - светлина пусни,
като ти е всичко, всичко разпусни,
като се каже: искам те, то значи: не искам да те видя,
родино моя родна, отечество привидно,
което си мобилизира граници, границите - граничари,
граничарите - кучета...
Като ти е тъмно, кучета пусни,
герб ли ти е - оплаквачка му пусни,
оплаквачки колкото си щеш, същи лешояди преди леш,
като се каже химн, изпей му някоя държава,
като се чуе язовир - да чуем
как плъховите полкове се стичат;
като ти е тъмно, плъхове пусни и стихове ще чуем,
поетите, поетите! - ще ни подмокрят. Но как е в мен?
Какво ми е? Сянката, следената, не си я давам,
ела ми, госпожа родино, добре ти е, нали?
Ключарю, скрий едно око, за другото ще се погрижи
ножа...
Ако ти е тъмно, още си пусни: сянката ми, моята
прекрасна, така си я обичам, неразделни крачим,
неразделни чред препъване: сянка-глас-кавал-
китара-гъдулка-кучето-последно ще захапе
гайдата овална, ще... Какво ти е?
© Биньо Иванов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.11.2004
Биньо Иванов, представен от Енчо Мутафов. Стихове. Избрано. Варна: LiterNet, 2004
|