|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
НАМАЛЯВАНЕ НА ПОЕЗИЯТА
web | Биньо Иванов...
Досъбираш снега, цвърчащ го приютяваш до огъня;
войната галопира,
доплиташ, помазваш с пушек и глина кошера на април,
войната галопира,
накъдряш кичести метафори майски, пускаш им вятър,
войната галопира,
скакалците надскачаш, помагаш на божите мравки в теглото,
галопира, галопира,
прекопаваш реката, пращаш я към къщурката с покрив от шума,
със здравец и сбогом и я постилаш до момичето в голо,
галопира, галопира,
хайде люлка на врата на дървото, лети дървесината до орела,
войната галопира,
никне тревата, изяжда пътя, камъкът напада тревата,
галопира, галопира,
водопадите гръмват, вулканите, земетръсите с мълнии,
войната, войната,
морето нахлува, акулите с чуковете, с трионите,.
костите й пукат една след една, кръвта и се сцежда,
войната галопира,
таралежи в гащите й, кобри под мишниците й пъхаш,
галопира, галопира,
одираш се, хвърляш се изплезен в копривата,
съвъкупляваш се с таласъми, с чупливи рога на дънери;
напъваш се, раждаш азбука от настръхнали несъгласни,
войната галопира,
озърташ се, сам си, почти самотен, откъснато ехо,
войната, войната,
очите ти са мълнии, думите ти - порои, ужасът ти - акула,
войната галопира,
сгърбваш се, чоплиш с нос-брада-зеници по дъното,
там по хиляда овце, сламчици, отпечатъци,
галопира, галопира,
възправяш се, вдишваш гората, надуваш скърпените си мехове,
галопира, галопира,
тетивата изопваш, стрелата вместо бръмбарче отбръмчава,
войната галопира,
изреваваш, хълми пропадат, пещери, кошери, извори се притварят,
войната, войната,
наместваш се, окопаваш се до чатала, до самото сърце,
войната галопира,
хващаш юздата, тя избива първия и последния от зъбите ти,
войната галопира,
копитото сграбваш, то по меридиан и паралел те разцепва,
гръбнака ти огънато крясва под корема светкавичен,
обърсва те метлата железна, помита те на филийки,
войната, войната,
тъмнее луната - на старицата тялото, на момичето сянката,
галопира, галопира,
рониш се рониш, ти си съзряла слънчогледова пита,
галопира, галопира,
гледаш: едното ти око край тебе, другото прескача баира,
галопира, галопира,
отваряш, отваряш, отваряш, отваряш, отваряш уста да го викнеш,
галопира, галопира,
душата - обърнато трънче - от езика ти се измъква
нататък тялото ми не събираше не изваждаше не броеше
не опознаваше вятъра вятъра дъхтеше на него
не делеше тревата от гущера гущера от сетните му опашки
тялото ми бе пръснато където му бе все едно
© Биньо Иванов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.11.2004
Биньо Иванов, представен от Енчо Мутафов. Стихове. Избрано. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Биньо Иванов. Стихотворения. София, 1989.
|