Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web | Биньо Иванов...
На М.
Мартенските стрехи с припадащите полилеи се развиделяват,
дърпани кожуси с кучета в дворовете се разпознават,
планините губят гребен срещу гребен.
(Да се поотхлупим, да се поотхлупим, онемяхме;
онемяхме, не се знае, ала бяхме!)
- Да се поотхлупим, но е рано, рано, рано -
пъшкат патилите коренчета, пъшкат и повтарят,
- нас ни е подлъгало, открехнало ни е фенерче!
(Пък фенерчето говори: - Аз съм си самото,
а на вас, чедца плашливи, висулка ви е естеството!)
Ще се удомят наново котки с кучета в бълхи погребани,
ще потънат под мъгла балкани с угоени гребени
- и което е било, и то не ще ги топли.
Само Някъде-Си-Нещо няма да се прибере.
Аз съм будно! - ще си мисли и пред мечка няма да се спре,
повървяло и подишало фенерче.
© Биньо Иванов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.11.2004
Биньо Иванов, представен от Енчо Мутафов. Стихове. Избрано. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Биньо Иванов. Стихотворения. София, 1989.
|