ИГРИЩЕ ЗА УСПИВАНЕ

web | Биньо Иванов...

Човечеството е угрижено угрижено за твоето сърцебиене Да
биеш свойто си сърце! Да не говорим за душата душата
лъкатуши край съня ти: бълбукане край дънер коренче
детинско февруарска пъпка
            Заспи обичам те заспала тъй ти си клонка от Главното
дърво Заспала те обичам открехнала душата цялата
околност целокупно с населението е погълвана Тук-нейде
някой еверест се откопчава пет стотинки хвърля в някой
нил... Продължаваш ли? До самия връх заоблен до жълтата
от страх тревица там пеперудата изважда нежни нокти
оптимистично та оптимистично: от шапката до козирката!
Те обладава каскета до очите!
            Усмихни се старт вземи глътни отсрещния! Глътни се но
не телефонирай на пазвантите просто премълчи сведи око
ненагледай се какъв си свит зародиш поеми си кислород: от
мамататкодядобаба Е сега спокойно можеш да
Катапултираш право в дъното уханно Тинесто: ще дишаш
стипчивата ухаест
            Така приятно извънприятно... пропадам поеми се-ме-ме-
се положи Положихме ли се? Трансцендентално? Ли? Добре
хубаво добре
            Вярно ли добре? Според мен: все по-Когато ще съм
толкова дотам че и в земята няма да пълзя като последно
няма да отхвърквам от дървото като сълза не ще надничам
над скръбта човешка а ще прескоча издълбаното сред
планината Нали още няма да съм се явил и ти в земята
няма да пълзиш да помниш че след теб са кравите овцете
поровете ненавиждани Нали когато се стопи в земята
кората на дървото и изхвърчи искра
пред кита запътен към смъртта това е най-обтегнатия бяг
            ... няма да сме се явили лъч пада в тъмни стаи с про-
светващи ъгли Лъчът, какво, нали е тъмномер

© Биньо Иванов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.11.2004
Биньо Иванов, представен от Енчо Мутафов. Стихове. Избрано. Варна: LiterNet, 2004