Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web | Биньо Иванов...
Дърво от птици на простора:
прибира се, гълчи стогласо,
последните трохи преглъща,
а хоризонтите угасват.
Луна го грее, сняг го вее,
разпява го оса, и вятър
се крие или се показва
с разкихан клюн между перата.
Но: ето я тръбата, блесва,
та цялото дърво избухва
и се отскубва и не помни
от името си нито буква.
Лети, звънти, кънти, сравнява
поле и връх, на куп събира
и пак разсейва цветовете
на кухничката и всемира.
© Биньо Иванов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.11.2004
Биньо Иванов, представен от Енчо Мутафов. Стихове. Избрано. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Биньо Иванов. Стихотворения. София, 1989.
|