Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web | Биньо Иванов...
Дървената гъба,
на която мама кърпеше чорапи;
въздуха самотен, дето го наричат космос
всичко
на челото ми се връзва като кърпа.
Клонка се огъва по света наблизо,
към очите ми догряват свършени звезди...
Като ти подавам хляб,
ти давам
нещо:
с дървената гъба ти го давам,
с въздуха самотен.
© Биньо Иванов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.11.2004
Биньо Иванов, представен от Енчо Мутафов. Стихове. Избрано. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Биньо Иванов. Стихотворения. София, 1989.
|