Мисълта на човека влиза през вратата на чувствата.
Хелвеций

Цел на този материал е:

• да се изведат някои характеристики на обучението по български език и литература и на българското образование като цяло;
• да се очертаят проблемите на обучението по български език и литература, видяни от РИО, пречупени през новите образователни парадигми;
• да се систематизират някои виждания относно начините за оптимално организиране на обучението по български език и литература и по-ефективно усвояване на българския език от деца билингви.

Наблюденията на учени и практици върху обучението по български език и литература и върху българското образование извеждат следните основни характеристики:

• академичност в процеса на преподаване;
• информативна наситеност;
• научност на изложението;
• интелектуализиране на учебното съдържание;
• абстрактно представяне на научни факти;
• акцент върху когнитивността.

Сами по себе си тези характеристики принадлежат към скалата на позитивните аспекти и са адекватни за обучението във ВУЗ, в гимназиалния етап на профилираните гимназии (т.нар. елитни училища) и са предпоставка за високи постижения на българските ученици. През призмата на социализирането и интегрирането на „масовия ученик“ горепосочените характеристики предопределят някои дефицити, непосредствено свързани с усвояването на българския език и адаптирането на деца билингви в българската езикова среда.

Ще си позволим някои по-общи разсъждения.

Българското училище поставя акцента върху рационалното познание, без да отчита, че по значение емоционалният аспект на живота е равностоен на познавателния. Интелектуализирането на българското образование води до развитие на абстрактно-логическо мислене, но силно ограничава цялостното формиране на детската индивидуалност. Потенциалът на афективната (емоционална) сфера за събуждане на интерес и активно участие на учениците в учебния процес е извън фокуса на вниманието. Учениците в българското училище постигат разбиране на логическо равнище за сметка на емоционалното и социалното си съзряване. Емоционалната интелигентност често не се извежда, понякога не се признава, не се и развива, а това води до проблеми в адаптацията и реализацията на младите хора.

Във века на информационните технологии, когато животът е изпълнен с множество трансформации във всички социални сфери, естествено се променят и изискванията спрямо реализацията на човешкия капитал. Способностите за критическо мислене, работа в екип, управление на ресурси са обект на интерес и изискване за успешна социализация. В новата ситуация за учениците е важно да виждат приложимостта на това, което учат. Налага се необходимостта от трансформиране и модернизиране на образователната система, премества се акцентът от това, което учителят преподава, върху това, какво и как учи ученикът. Това ражда и предизвикателствата пред българското училище, свързани с процесите на активно учене, с промяна на ролите на учениците и учителите и взаимоотношенията между тях. Продуктивното взаимодействие в учебния процес предполага диалог между участниците в процеса, който превръща ученика в активен субект на учебно-възпитателния процес, а учителят в партньор.

Процесът на активното учене предопределя промяната в професионалната роля на учителя. Традиционно учителят е експерт по определен предмет и притежава умения да представя информация, да прави демонстрации и да оценява знанията на учениците. В системата на активно учене той влиза в ролята на фасилитатор (улесняващ). Новият процес изисква учителят да развива умения и способности за планиране, концептуализиране и управление на учебния процес, за консултиране, за да се изгради спокойна и защитена образователна среда.

Идеята за учителя като фасилитатор се корени в хуманистичната психология и зародилото се върху нейната теоретична база хуманистично образование и възпитание. Същността на тази идея е подпомагането на учениците в техните усилия да постигат лична свобода и отговорност, за да развият способностите си. Това разбиране за ролята на учителя води до преосмисляне и преформулиране на някои от функциите на учителя:

Планиране

• подбиране на източниците и съответните методи на обучение;
• изясняване на очакваните резултати от учебния процес;
• изясняване потребностите на ученика;
• подбиране на мотивиращи дейности.

Консултиране

• предлагане на източници за информация;
• предлагане на модели за решаване на проблеми.

Концептуализиране и управление на учебния процес

• осигуряване на подходящ микроклимат в класа;
• споделяне на отговорността за учебния процес от учителя и от учениците;
• стимулиране на свободното изразяване на чувствата;
• катализиране на детската активност;
• събуждане на интерес към преподавания материал.

Взаимодействие между учителя и ученика

• приемане на ученика като съвкупност от силни и слаби страни - в противовес на собственическото отношение към другия, когато някой се опитва да взема решения вместо него и да контролира живота му;
• добронамерена позиция и добронамерено отношение към ученика като към човешко същество, което заслужава доверие и уважение не само в случаите, когато участва активно в учебния процес, но и в моменти, когато проявява незаинтересованост, лошо настроение и не спазва дисциплината, са ключов момент в новото разбиране за ролята на учителя.

В контекста на лингвистичния профил важно е да направим уточнения на понятията роден език, майчин език и чужд език. Роден език е езикът на родината, т.е. за учениците в българското училище, независимо от какъв етнос са, роден език е българският книжовен език, защото е официалният език на родината им, защото е езикът на социалната реализация и изявата в обществената сфера. Майчин език за децата от смесени бракове е езикът на двамата родители, за децата от различните малцинствени групи майчин език е езикът на съответния етнос - турски, ромски, еврейски, руски, арменски. Чужд език е всеки от задължително изучаваните в училище европейски езици. Методиките на обучението по роден език, по майчин език и по чужд език имат своите специфики, което не означава, че нямат допирни точки. В този смисъл обучението по български език за децата билингви не е и не бива да се мисли като обучение по чужд език.

Владеенето на българския език е широката основа, която се издига и пресича във високия връх - модерно българско образование. От това пресичане ще се роди най-трайната постройка - овластеният човек, който управлява и контролира живота, променя своя живот, когато обстоятелствата налагат промяна, инициира промени в живота си. Овластеният човек е човекът с овластеното (автономно) поведение, което е контрапункт на „заучената безпомощност“, представяща се като убеденост, че човек не може да влияе върху събитията в собствения си живот.

Ролята на учителя по български език като фасилитатор в процеса, насочен към самоорганизация на ученика, е ключова, защото ученето се дефинира като „придаване на смисъл“ на нещо и се интепретира като процес, при който се създават задълбочено знание и разбиране. Според теорията за социалното взаимодействие при социалния конструктивизъм ученето възниква и се осъществява при влизане на личността във взаимодействие с конкретния социокултурен контекст на конкретната ситуация. Определяща в този процес е ролята на другите - родители, учители, съученици, които подпомагат ученето. Учителят избира и създава учебни ситуации, които подпомагат конструирането на знанията, за да може ученикът да се придвижва към т.нар. „зона на близко развитие“ (Л. Виготски). Така се формира овластена личност, като се създава образователна среда, осигурява се достатъчно време и се цели постигането на отговорност и себереализация на индивидите в организацията.

Усвояването на книжовния български език е задължително условие за получаване на образователен ценз и свързаната с него социална престижност на всеки български гражданин. Ето защо проблемът за усъвършенстване на овладяването на българския език е централен и определящ за образователната политика в Силистренска област, а ролята на учителя по български език става една от базисните роли в процесите на модернизация на образованието.

РИО в Силистра разглежда усвояването на книжовния български език като неотделима и същностна черта на всяко действие на училището, като проблем, втъкан в работата на всеки учител, като критерий, измерващ придвижването напред - стъпка по стъпка към по-добри лични резултати, а също и като показател за напредъка и развитието на отделното училище.

Новото качество на образование, към което се стремим, изисква друга организация на урока, други интерактивни техники, екипна работа, а не работа по групи, преодоляване на репродуктивното обучение. Чрез диалог и партньорство с ученика учителят по български език трябва да съумее да постави ученика в центъра на образователния процес. Всички тези проблеми трябва да станат обект на дискусии в учителските колективи, провокирани и разгърнати от училищните ръководства и учителите по български език. Дискусиите могат да започнат от типологията на грешките в българската реч на ученици билингви в съответното училище.

Според доц. Румяна Танкова, която е изследвала спецификите в езиковото обучение на български ученици с майчин турски език, на първо място по честота се появяват грешки, свързани с употребата на предлозите, на второ място са грешките, свързани със съгласуването на думите в речта, на трето място са грешки в словореда, на четвърто място са грешки при употреба на частици, на пето място са грешките при спомагателния глагол съм и на шесто място са лексикалните грешки. Йерархията на грешките в зависимост от техния относителен дял в българската реч на учениците билингви в отделното училище може да стане основа, за да се изгради методическа система на езиково обучение в условията на билингвизъм, която да е съобразена с трудностите, изпитвани от билингвите при прехода от майчин към български език. С опората на тази типология учителите биха могли да разширят методическата си работа по отстраняване на посочените грешки, като използват формите на задължителноизбираемата подготовка и като включват в уроците по български език лингвистичен материал съобразно с установените трудности в езика на учениците билингви.

Акценти в урока по български език в смесените училища и в училищата, в които преобладават учениците билингви, трябва да бъдат:

• развитие на понятийното мислене на учениците;
• разгръщане на понятийните категории;
• развитие на езиковата грамотност на учениците.

Акценти в урока по литература трябва да се поставят върху:

• съпреживяване на художествената творба;
• изграждане на умения за изразяване на чувствата;
• изграждане на умения за коментар.

Учебното време не е достатъчно за социализиране на учениците, затова извеждането на проблема трябва да продължава чрез индивидуална работа и в извънкласните дейности.

Учителите по български език и литература в област Силистра гледат на работата си за усъвършенстването на овладяването на българския език като на проблем от мултикултурен характер. Те се включват и активно работят в съвместни проекти с НПО, със сродни училища. Четиридесет учители от община Силистра са обучени по стратегиите на програмата за РКМЧП, двадесет учители са работили по различни проекти на БФМОР „Дайвърсити“ за интегриране на деца от малцинствени общности и създаване на единна езикова среда в смесените училища. В резултат на финализирането на проектите в пет училища (СОУ - Главиница, СОУ и ОУ - Дулово, ОУ - Черник, СОУ „Ю. Гагарин“ - Силистра) има училищно радио, а над сто деца от малцинствените общности проучиха и документираха в свои книжки обреди и обичаи на дедите си. Споменатите дотук факти стимулират учителите новатори, провокират ученическите интереси. Добрите резултати са безспорни, но оптимистичната картина се променя от факта, че училищата със смесен етнически състав са 66, а броят на учениците билингви в тях е около 7844. От 160 учители в областта в училищата с ученици от различни етноси (турци, роми, татари) работят 76 учители, т.е. почти 80%. От тях 18 са със стаж до пет години (23%), 15 са специалисти (т.е. 20%), с ПКС са 5 учители (6%), 16 учители се самоопределят като турци (20%). Изводът е, че всеки пети учител в смесено училище е:

- без висше образование;

- без педагогически опит;

- работи в сложни динамични условия;

- носи билингвално съзнание.

В тези училища българската езикова среда е своеобразна. Учениците общуват на майчин език както в неофициална обстановка (в междучасие, в магазина, на улицата), така и в рамките на учебния час. Те трудно разбират словото на своя учител и търсят опори в майчиния език. Учителите приемат удобството да преведат на майчин език, вместо да потърсят други начини за семантизация на непознатото - работа с речник, използване на справочна литература. Резултатите са незадоволителни.

В тези специфични условия самите учители се чувстват изолирани, не развиват собствения си език, често в езиковата си компетентност остават на нивото на ВУЗ. Неувереността на учителите ги тласка към по-лесния вариант на рутинната работа. За съжаление когато процесът на усвояване на българския език не се ръководи и контролира с педагогическо умение, учениците не успяват да овладеят нормите на книжовния български език. Комуникацията за тях става трудна и те просто не участват в общуването. Това ги прави плахи и неуверени, демотивира ги. Ролята на учителя като фасилитатор в тази ситуация е в умението да използва майчиния език филологически, лингвистично ситуативно подбрано, за да развива езиковите компетентности на учениците по български език и по майчин език. За да успее учителят, трябва да е добре подготвен научно и педагогически да наблюдава, анализира и регулира психологическата ситуация.

В последните години е практика обучението по български език и литература да се извежда като приоритет чрез училищни програми за усъвършенстване на овладяването на българския език. В област Силистра няма училище, което да не е разработило своя програма, съобразявайки се с действащите учебни програми, с ДОИ, с възможностите и потребностите на учениците. Училищните програми очертават стратегиите на училището. Те са визия, определяща училищната политика. Като част от комплексния училищен план програмата налага единни педагогически изисквания, координира урочна, извънкласна дейност, утвърждава система за награждаване и поощряване на ученическите и учителските изяви и се реализира от смесени екипи от учители, ученици и родители. Анализът на някои от действащите в момента училищни програми налага извода, че акцентът е поставен преди всичко върху урочната работа в часовете по български език за ЗП, СИП и ЗИП, а система за вътрешно оценяване, система за поощряване на изявени ученици, система за обогатяване на банките с дидактически помагала, квалификацията на учителите, работата в извънурочните дейности остават в периферията. В този смисъл мобилността, измеримостта на очертаните стъпки са важни за реалната приложимост на училищната програма.

Смятаме, че изискванията към програмата с цел ефективност трябва да са:

- адекватност - описание на групата след диагностициране от учителя на степента на владеене на книжовната и битовата норма на езика с оглед на възможностите, потребностите, моментното образователно равнище на учениците;

- устойчивост - формулиране на по-глобални теми, за да се постигне развитие;

- измеримост - описание и анализ на постиженията;

- интердисциплинираност - знанията от други области да са включени на по-широка основа и да не се базират на извънкласната дейност, а да целят повишаване на учебната активност на учениците;

- валидност - интерес към умения, базирани на знанията по български език - четене, коментиране, обработване на информация, анализиране и обобщаване на информация.

Проблемите на качественото образование са национални. Те са свързани с много други въпроси (финансови, организационни, законодателни, педагогически и пр.) и в никакъв случай не трябва да се прехвърлят само на гърба на учителя. Резултатите и анализите от направените проверки формират становището на инспектората, че учителите по български език и литература са хората, които заедно с изпълнителната власт и с научните работници могат да променят нещата. Ако към техните усилия се прибавят и грижите на учителите по всеки друг предмет, защото българска езикова среда се създава при наличието на единни изисквания от отговорни и съпричастни към общата цел хора, ще се създадат нагласи към промяна. Координацията на дейностите във вътрешноучилищните квалификационни структури, иновациите на учителите, описването и разпространяването на техния опит - всичко това е възможно само с активното, отговорно координиращо участие на директорите на училищата. Може би е необходимо всяка училищна общност да постави поне веднъж годишно за обсъждане различни страни от обучението на деца в двуезична среда, както и да се използват възможностите на изградените областни центрове и обединения по методически въпроси, които вече работят с учители по български език и литература, за да се публикува в свитъци или в отделни брошури и сборници, апробираният, обсъждан и създаден в училищата опит.

Ключова за усъвършенстване на овладяването на българския език е ролята на работата в 5., 7. и 12. клас, защото 5. клас е начало на основната образователна степен, а в 7. и в 12. клас резултатите се измерват чрез национални изпити.

Нов момент в ролята на учителя по български език в 5. клас е организацията на урочната работа. Диагностиката на постиженията и потребностите на всеки ученик в началото са свързани с преодоляване на естествената съпротива на учениците и техните родители. Тази съпротива е предопределена от променената за ученика среда. Много търпение и педагогическо умение са нужни, за да се оценяват не пропуските на учениците, а да се отчита индивидуалният им прогрес. Констатациите на пропуснатото в началната образователна степен трябва да бъдат заменени от точните отговори на въпросите къде сме, къде отиваме и как ще стигнем. Намирането на отговорите ще защити от провал и учителите, и учениците.

Резултатите от националния изпит след 7. клас за 2003 г. в Силистренска област са съпоставими със средните за страната. Този извод е обясним, защото работата в часовете за ЗП продължава в курсове, СИП и други форми. Мотивацията на ученици, учители и родители е еднопосочна и резултатите са обясними, но достатъчно добри ли са? Средният успех за 2002/2003 г. е намалял на добър 3.77 от добър 3.96 за 2001/2002 г. при среден за страната добър 3.66. Нараснал е процентът на тройките от 20 на 44. Учениците от смесените училища в Кайнарджа, Искра, Дулово, Главиница се притесняват от този опит. Тяхната неувереност е една от причините да не се явяват на изпита. Тук ролята на учителя отново се оказва ключова. Той, учителят по български език, трябва не само да подготви учениците си да покриват ДОИ за учебно съдържание, но трябва да ги мотивира да се съизмерват с връстниците си чрез олимпиади, конкурси, изпити. А това е възможно, ако училището е създало условия учениците му да участват в различни училищни, общински, областни и национални състезания.

В 12. клас НУП провокират предизвикателствата, породени от съотношението между:

• УП и учебно време;
• целите в НУП и уменията, конкретизирани чрез ДОИ;
• професионалната компетентност на учителите и процесите на модернизация на образователната система.

Тези предизвикателства породиха неудовлетвореност у учителите, умора у учениците и негативни нагласи у родителите.

Отчитайки тенденциите, РИО организира и проведе работни съвещания, свързани с планирането на урочната работа. В поредица квалификационни семинари и дискусии с участието на университетски преподаватели (проф. Сл. Иванов, проф. Ив. Недев, доц. Р. Радев, гл. ас. Т. Ангелова) учителите, работещи в 12. клас, формулираха проблемите и очертаха възможните методически решения. Стана ясно, че губим учениците като читатели, защото акцент в работата е анализът на текста, а се пренебрегва коментарът. Учениците, които ползват литературна критика, често получават по-висока оценка от работещите самостоятелно. Нагласата на ученика е да се развива в своята обикновеност, да бъде дете в развитието си, а работата в часовете по литературата предлага на ученика да види модела, предлага идеал, преди да има преживяването. Това ражда умора, ограничава учениците и те не могат чрез литературата да опознаят своите различия. Освен това е невъзможно да се дадат на учениците модели за наблюдения и коментар, без да се използва специализирана литература за символите, символните полета, за знаците в текста, за понятията и т.н. Училищните библиотеки не разполагат с най-необходимата справочна и методическа литература. Дори наборът от учебници по НУП е непълен. От друга страна, пропуски в планирането на урочната работа създават трудности. Учителите често не интерпретират УП, а използват готови примерни годишни разпределения, които в хода на работата се оказват максималистични за потребностите и възможностите на учениците им.

По-мотивирани и ангажирани в работата си са по-опитните учители. Лостовете за мотивация на младия учител са разнообразни и все пак вътрешната мотивация е най-важният от всички, за да се реализира всяко добро намерение.

Овладяването на български език е проблем, който не може и няма да бъде решен нито днес, нито утре. Важното е, че директорите и учителите в Силистренска област имат натрупан опит (проведени са дискусии по проблемите на майчия език, научна конференция за творчеството на Иван Вазов и ролята му в училищните учебни програми, успешно са въведени НУП в 8., 9., 10., 11. и 12. клас), имат осъзнато чувство за отговорност и това е основание за оптимизъм.

© Анета Ненова, 2003
© сп. Български език и литература, 2003
© Издателство LiterNet, 12. 03. 2004
=============================
Публикация в сп. Български език и литература, 2003, бр. 6.