УБИЙСТВО ИЛИ САМОУБИЙСТВО

(литературен сценарий)

Първа серия

Алекси Найденов, Светлана Алексиева

web | web

Въведение

Това е драма, предизвикана от жълтата преса в България. В стремежа си за лесни печалби вестникарите в онези години - 1913 г. - били безогледни. Ако един човек си нарани пръста, неговите болки ще бъдат силни, но ако се наранят етническите права на един народ, тези болки са хиляди и милиони пъти по-силни, защото всяка болка е индивидуална. Опитите да се представи драмата на великия поет и Лора Каравелова като резултат от семейна ревност издават равнището на техните "изследователи". Нека си представим една образована жена, която говори няколко европейски езика, дъщеря на министър-председателя на България Петко Каравелов, племенница на знаменития писател и революционер Любен Каравелов, закърмена от дете с възрожденските идеи, наследила осемдесет хиляди златни лева, жена, която можела да има красив и бляскав живот, в която си поиска европейска столица, предпочела да се омъжи за бедния Пею Крачолов, който нямал друго богатство освен поетическия си талант и една голяма любов към поробена Македония. Тайният финес на Яворов е закодиран в изисканата му поезия. Сгушеният и приведен в себе си тракиец никога не е допускал, че може да стане жертва на завистта и балканската омраза. Този сериал разказва за необикновената любов на поета и преследваните етнически малцинства - македонци, арменци, евреи и др. Изобилието от документи дава възможност личността му да бъде погледната от нови, забележително нравствени аспекти. Авторите са се ограничили в ДЕСЕТ серии. Това е първи опит да се надникне, доколкото е възможно обективно, в загадъчната балканска душа. За съжаление предсмъртното завещание на поета още не е изпълнено. Той пише на Тодор Александров: "Брате Тодоре, кажи на Македония, когато отидеш там, че нейният син (аз се считам неин) умря в свободна България, увенчан с една мръсна клевета."

ПРОЦЕСЪТ

Виждаме два познати портрета - на Лора и Яворов, повехнали от годините, с онзи кафеникав оттенък, който напомня фотографията от първите десетилетия на двайсети век. Заградени от винетки във формата на елипси, портретите ни гледат със загадъчна сериозност. И докато ги разглеждаме, чуваме шума от "съдебната зала", където, наред с местенето на столове, долавяме говор, и на този фон звучи равният глас на Разказвача:

- Този филм е художествена възстановка на минали времена от културната история на Балканите. Героите са обобщени образи на юристи, учени, писатели, артисти и духовници - цветът на българската интелигенция от началото на Двадесети век. Не е търсена автентична прилика, а ИСТИНАТА, САМО ИСТИНАТА И ВЪВ ВСИЧКО ИСТИНАТА! По случай 50-годишнината от смъртта на поета-революционер Пейо Яворов на 25 октомври 1964 година в София, в Домът на правниците, на улица "Пиротска", сега "Жданов" № 7, втори етаж, от 18 часа е определено да бъде подновено в научна сесия делото "Лора - Яворов", което е било прекратено на 26 октомври 1914 година.

Тези снимки се разглеждат от няколко възрастни мъже, насядали около маса, застлана със зелена сукнена покривка.

Разказвачът продължава:

- На подиума в Заседателната зала заемат местата си двата съдебни състава - старият и новият. Старият състав - председател Константин Весов, деветдесетгодишен, на времето член на Софийския окръжен съд, докладчик по тогавашния процес, ключова фигура по дело 205/1913 година.

Докато Разказвачът представя Константин Весов, в също такава рамка с винетки, той "оживява" и учтиво се усмихва.

- Ето го и старият съдебен следовател Иван Божилов - осемдесет и осемгодишен. (В същата винетка и той се усмихва). По представителство ще бъде изслушан и тогавашният председател на състава Георги Ханджиев. На мястото на тогавашния поддържащ обвинението Александър Огнянов се явява Мария Орукин - видна юристка и племенница на Алеко Константинов. (Усмивка и от госпожа Орукин). Защитата на Яворов ще се поддържа от проф. Димитър Силяновски. (И господин Силяновски се усмихва от елипсовидната винетка). - Новият съдебен състав (По познатия начин виждаме портретите им, които "оживяват"): председател - заместник-председателят на Софийския окръжен съд Атанас Гълъбов. Обвинението ще се поддържа от заместник-окръжния прокурор Димитър Здравчев. Съдебното дирене ще се води от стария юрист, добър познавач на делото "Лора-Яворов" - Никола Гайдаров. Допускат се всички свидетели, призовани по стария процес. Представени са около сто кандидати за свидетели: приятелите на Яворов: Михаил Арнаудов, Владимир Василев, Михаил Кремен, Дора Конова и Надежда Протич; Екатерина Паница, Мария Буйнозова, Елена Делчева - сестра на Гоце Делчев, сестрите Димитрина и Олга генерал Ковачеви, Атанас Крачолов - братът на Яворов, Лазар Томов - председател на Серския революционен окръг - той ще представлява и Яне Сандански, Елена Вапцарова, артистите Вера Игнатиева и Олга Кирчева; тук са Димо Казасов, Кимон Георгиев, владиците Паисий Видински и Пимен Неврокопски.

Цяла стара София е дошла на "процеса" - все възрастни хора: пенсионери, учители, професори, историци, забележителни личности с високо образование и западна култура - българското лице на Двадесети век. В залата има около четиристотин места, но са влезли двойно повече.

- Заседанията - продължава Разказвачът - се водят от председателя на Съюза на юристите в България Иван Бояджиев. (Във винетката изглежда на около шестдесет години, внушителна личност).

Часът е 23.00.

Иван Бояджиев става и удря звънеца. Процесът започва:

- Другарки и другари... (започва той с хубав баритон, но публиката недоволства от обръщението му), добре, добре, госпожи и господа, уточнени са всички свидетели, представени са исканията и доказателствата по "Дело 205 от 1913 година", известно в нашата история като дело "Лора - Яворов". Давам ход на делото. Давам думата на член-съдията от стария състав, нашия уважаван съгражданин Константин Весов.

Константин Весов става с усилие, подпирайки се на ръба на масата. Говори тихо и като човек, който недочува.

- Изтеклите петдесет години от първия процес до днес не са в състояние да променят моето убеждение, че Яворов е стрелял върху Лора...

Залата остро реагира. Думите на Весов се удавят в шума. Иван Бояджиев удря звънеца.

- Аз съм съдия, а не литературен критик - продължава със същия равен глас Константин Весов.

- Ще се позова на рецензиите на професор Златаров за Яворов, който казва, че той е велик поет, но също така ще се позова и на показанията на доктор Атанас Теодоров, единственият специалист в онези години по съдебна медицина, който доказва, че Яворов е убил Лора...

Отново думите на Весов се губят в острата реакция на публиката. Ето една стара баба бавно вдига ръка и става. Това е Дора Конова. Тя държи в ръка обемиста папка ръкописи.

- Казвам се Дора Конова. Искам да депозирам моите спомени. Тук са осемстотин страници... Тук са моите възражения по безбройните публикации за Яворов до ден-днешен... Но аз възразявам и против мемоарите на Михаил Кремен, оформени като "Романът на Яворов".

- Спомените нямат отношение към факта "убийство или самоубийство" - прекъсва я Иван Бояджиев.

- По този факт никой от свидетелите няма отношение - продължава малко засегната Дора Конова. - Никой от нас не е присъствал на драматичната сцена. Ние всички, които бяхме свидетели тогава, щяхме просто да предполагаме дали е могъл Яворов да посегне на жена си и ако не е, какво тогава е накарало Лора да натисне спусъка на пистолета.

Константин Весов иска думата и без да става, казва:

- Държа госпожа Конова да изложи всичко подред. Ние нямаме практика свидетелските показания да се представят писмено. Не свидетелите, а съдът ще превърне показанията им в документ...

- Аз не мога за един ден да напиша показанията - обажда се и Надежда Протич. - Ако настоящият процес има научен характер, предпочитам да присъствам като зрителка.

- В нашата съдебна практика имаме степенуване на свидетелите. Стремяхме се да подредим така свидетелите, че показанията им да дадат една последователна и разгърната картина на събитието и заради това, много моля, нека настоящият съд приеме подреждането на свидетелите на стария съд. Новите свидетели нямат никакво отношение по факта, а само по теорията на случилото се - това казва Константин Весов, понадигнал се малко от стола си.

Залата шуми. Хората разменят трескаво мисли помежду си.

- Налага се да се направи подбор на свидетелите - чуваме гласа на Разказвача. - Но кои от старите и кои от новите свидетели да бъдат призовани по това вълнуващо дело на великия поет?

- Не може да има подбор на старите свидетели - вика Константин Весов, обхванат от вълнение. - Подбор може да има само за новите свидетели. Както не може да има подбор и за стария съдебен състав. Защо съм повикан аз тук? Да ме подбирате или утвърждавате? Ако се обръщате към моята съвест...

- Една процесуална подробност, но неотменима за нас. Старият съд и свидетелите, преди да пристъпят към работа, трябва да положат клетва - казва Иван Божилов.

- Аз съм положила клетва и мога да я повторя - обажда се Дора Конова и се намества на твърдия и неудобен стол.

- Няма да се съглася с никакви ограничения - става вече на крака Константин Весов. - Пак повтарям, подбор може да се прави само на новите свидетели и още нещо - правото на въпроси към старите свидетели имам само аз, разбира се, не произволно. Ако у свидетелите е настъпила промяна на становището им, искам да узная на какво се дължи тя.

- Смятам, че господин Весов към мен няма да има въпроси - говори с явно уважение Иван Божилов. Тогавашното ми становище и сегашното са едни и същи. И тогава, и сега изповядвам определено становище. Подчертавам и ТОГАВА, защото сега е много по-лесно да се защити то.

- Естествено, естествено... - усмихва се Весов.

- Точно това прави чест на моя колега Божилов и тогава, и сега. Въпрос на схващане и на убеждение, и още нещо, въпрос на клетва и на съдийска съвест...

- Ние и тогава, преди петдесет години, и сега, след петдесет години, често се събираме и често съжаляваме за издадени от нас присъди, когато - след това - животът, без да опровергае фактите, е налагал съвсем друго обяснение на тях. За да илюстрирам мисълта си ще отворя делото "Лора - Яворов". Трябва да запомним това дело, в папка със зелени твърди корици.

Заглавието на филма:

1.

УБИЙСТВО ИЛИ САМОУБИЙСТВО

В кадъра главата на мустакат полицай, който отдава чест и с равен глас, в който звучи шопски диалект, докладва:

- Донасям ви, господин следователю, че нощес в два и половина часа след полунощ, в дома си на улица "Раковска" 126, Пею Яворов, 32-годишен, от София, и Лора д-р Дрянкова-Каравелова, 29-годишна, от София, се застреляли в стаята си с по един револверен изстрел, първият в челото от дясната страна, а последната в гърдите, която веднага издъхнала. Яворов се закара в Александровската болница за даване на медицинска помощ, мястото и следите са запазени до пристигането ви. Старши пеши полицейски стражар Георги Лазов.

2.

Нека и ние се упътим към мястото на произшествието заедно с нощната стража. Бързаме по улица "Раковски". Номерата следват един след друг, само че сега са с десет повече, но това в бързината няма да направи впечатление.

Полицаят очевидно не знае точната възраст на нашите герои, но в замяна на това е добросъвестен и носи службата си с разбиране.

3.

Ето го и домът на Яворов. Двуетажна къща, отпред с малка градинка. Влиза се през голяма остъклена врата, която е оставена отворена. Околните къщи са осветени. От прозорците и входовете надничат мъже и жени, по нощници и пижами, наметнати с връхни дрехи. Събитието силно е заинтересовало всички. Полицаите бързо влизат по витата стълба към втория етаж на Яворовия дом.

4.

Тесен коридор на втория етаж. Тук са хазаинът на къщата Васил Беленски, който е побелял от уплаха, възраст - петдесетгодишен, с малка брадичка и щръкнали уши, обут с чехли, ризата му е раздърпана, половината извън панталона. До него - доктор Николиев с лекарската си чантичка, обут в галоши на бос крак, с пълно бузесто лице, като вечен сънливец още чисти златните си очила. Беленски, като вижда полицаите, се отдръпва до стената и посочва стаята, където е станало произшествието.

5.

Обикновена гостна с няколко стола и маса. Стражарите се стъписват и спират озадачени. Виждаме друга врата със завеса. Полицаят Георги Лазов дръпва завесата и ни открива картината на среднощната трагедия. На пода лежат два трупа.

- Госпожата е вече починала... - казва доктор Николиев неловко, след като вече се е изкашлял в шепата си.

- Кои са тези хора? - пита полицаят и отваря папката с намерение да пише, но не може да намери молива си.

- Това са Пею Яворов и госпожа Лора Яворова - тихо казва Беленски и оправя ризата си, като я натиква в панталона.

- Как стана тая работа, бе хора? - пита вече по-човешки Лазов и сваля шапката си.

- Ние не знаем - отговаря му доктор Николиев и поглежда Беленски, който утвърдително кимва с глава.

Полицаят Георги Лазов се прекръства и влиза в стаята. Виждаме Лора, легнала на дясната си страна, с крака към вратата, но не откъм гостната, а откъм другата врата за коридора. Бегло виждаме, че на гърдите й има малка рана с ивица кръв, която продължава да тече. На другата страна лежи Пею Яворов с глава към вратата, облян в кръв по лицето и тялото, явно личи, че е наранен в главата, превързан набързо с бял, просмукан от кръвта бинт. Главата му е подпряна с възглавница. Той бавно отваря очи и ние разбираме, че е жив, но погледът му е безразличен. Полицаят се навежда и взема падналия до писалището револвер - с барабан, отваря го и от барабана изпадат четири патрона - два изгърмяни и два пълни. Лазов отваря "делото" и записва номера на револвера и броя на пълните и празни гилзи. После се обръща към Яворов и пита:

- Е, как стана тази работа?

С тих, равен глас, Яворов започва да говори, но често прави дълги, мъчителни паузи.

- Нощес... не помня кое време беше... се завърнахме от гости. Бяхме в господин Тихов... но от два часа беше по-късно. Аз си легнах... съблякох дрехите си и ги оставих на стола..., а тя - и поглежда към трупа на Лора - влиза и бръква в джоба на панталона ми... изважда револвера и гръмва... пада на земята. Аз скокнах да викам за помощ хазаите и слугинята, докато дойдоха, тя беше починала... тогава написах една записка и се самозастрелях...

- А коя е причината да се застреля жена ви? - пита Лазов и продължава да пише.

- Не зная... бяхме нещо скарани... пък като видях, че не е вече жива и аз не исках да живея... Оставете ме да умра... - шепне Яворов и затваря очи.

- Той не е в състояние да говори. Оставете го - казва доктор Николиев. - Трябва веднага да се закара в Александровската болница. Разбирате ли, той губи кръв!

- Разбирам - става Лазов и подава молива на Беленски. - Подпишете акта.

- Защо?! - изненадва се Беленски.

- Защото си свидетел. Пиши - натиква химическият молив в ръцете му Лазов. С трепереща ръка Беленски се подписва на посоченото място.

После се подписва и доктор Николиев.

- Ела и ти - вика с пръст Лазов застаналия като статуя младши пеши стражар Иван Йончев.

Йончев бързо пристъпва и се подписва. Последен слага подписа си Георги Лазов. Затваря папката и казва:

- Веднага да се закара в болницата.

6.

Чуваме тракането на старомодна пишеща машина. Когато машината престава да трака, чуваме и гласа на съдебния следовател Иван Божилов, но не го виждаме. Пред нас е ваза с изкуствени цветя, прашни и избелели - вероятно рози.

- Като вземаме предвид - диктува на невидимия машинописец все още невидимият Божилов - "а", че това деяние представлява престъпление, предвидено в член 247 от наказателния кодекс, "б", че за да се констатират причините за смъртта на Лора Каравелова е необходимо да се извърши аутопсия върху трупа й, а тъй също и оглед на мястото за установяване на обстановката, при която събитието е станало, а тъй също при огледа да се изземат всички вещи и книжа, които биха били в свръзка със събитието или от значение за делото, съгласно член 118 от углавното съдопроизводство, постановихме...

Чак сега виждаме Иван Божилов. Млад мъж около двадесет и осем години. Облечен в черен редингот с модна вратовръзка, висока яка и бели корави маншети на ризата. Машинописецът е стар, мъж пред пенсия, но много сръчен и много похватен. Той пише буквално като картечница и явно се гордее със сръчността си, защото оттук насетне, като напише диктовката, сваля ръка до стола и с една прикрита усмивка "изчаква" бавната мисъл на съдебния следовател.

- ...да почнем днес предварително следствие на това престъпление, като същевременно съобщим за това на прокурорския надзор; да привлечем и разпитаме в качеството на свидетели лица, чиито показания имат значение; да извършим още днес оглед на мястото и изземем книжата и вещите със значение по делото.

Съдебният следовател улавя "гордостта" на стария машинописец и като му дава да разбере това, диктува още по-бързо.

- Да извършим аутопсия върху трупа на Лора Каравелова. За експерти назначаваме доктор Пиперков - просектор при Александровска болница. Съдебен следовател Иван Божилов.

Ала машинописецът знае стереотипа на тези документи и името на съдебния следовател е написано преди той да го е издиктувал. Така приключва това малко състезание между двамата съдебни служители.

7.

По същата улица "Раковски", но вече е светло, върви друга група от служебни лица, облечени в цивилни костюми. Под мишницата на познатия ни съдебен следовател Иван Божилов е папката с дело № 205, до него и Петър Данков - аптекар, около тридесет и пет годишен мъж, добре сложен, с бяло розово лице, прокурорът Климент Сърмабожев - петдесетгодишен, достолепен, но с благ поглед и флегматични движения. Те вървят и номерата на къщите следват един след друг. Ето го и номер 126. Пред портичката стои хазаинът Васил Беленски - услужлив и плах. Той отваря портичката и служебните лица влизат в познатия вход.

ОГЛЕДЪТ

8.

Започва огледа на помещенията. Протоколът за оглед се води от Иван Божилов. Ние ще ги следваме през всичкото време от помещение в помещение. Ето ги че влизат през двойната врата, остъклена с малки стъкла, от пода на един метър вратата е дървена, а нагоре следват малките правоъгълни рамки на стъклата. Служебните лица не бързат. Те са още на стълбата. Петър Данков изважда от джоба си рулетка и започва да мери с нея ширината на коридора.

- Метър и половина - казва на Божилов, който записва.

- Четири врати - записва Божилов и чертае скица на помещенията.

Точно срещу входната врата има друга, пак остъклена, която води за черния вход. По стените на коридора има две дървени закачалки за дрехи, които са заковани върху стените, явно за връхни дрехи, когато идват гости. Комисията оглежда коридора чак до вратата за черния вход, отваря и вижда тясна дървена, извита стълба, която води за долния етаж. От лявата страна е вратата за работния кабинет на Яворов.

Петър Данков влиза пръв и започва да измерва помещението.

- Три на четири метра - съобщава той.

Срещу вратата е прозорец с изглед на юг. На западната страна има канапе с възглавница към север. Канапето е застлано с бял чаршаф и върху него има атлазен юрган, нагласен за лягане. Близо до прозореца е писалището на поета. До него тапициран стол и върху него вехта домашна дреха. В джобовете й Данков не намира нищо, освен една носна кърпа. Под куртката мъжка горна риза - бяла, а под ризата - жилетка - по дрехите няма нищо особено.

- Нищо особено... - записва Божилов.

Прокурорът кимва в съгласие с глава. Беленски стои до вратата, подпрян на рамката й.

На пода родопско халище в пъстри, искрящи цветове. Чак сега виждаме, че до самото канапе, успоредно на него, като гърбът й е почти опрян на канапето, лежи Лора. Главата й е към прозореца. Облечена е в черна рокля от копринен плат, черни чорапи и обувки с кожени ремъчки - скарпини. Полите на роклята са вдигнати и откриват краката й. Ръцете й са поставени отпред, пръстите са свити към дланта. Само дясната й ръка като че току-що е натиснала спусъка на пистолета - пръстът-показалец е още свит.

- Прическата е запазена - казва прокурорът. - Дрехите са здрави и прибрани. Не се забелязва разкъсване или раздърпване освен... Ето.

Върху черната копринена рокля се виждат две големи разкъсани дупки, колкото да се провре един пръст. През разгърдената част на роклята се вижда елече и деколтирана риза, дантелите на която са разкъсани съвсем неправилно.

- Между двете ненки - виждаме съсредоточеното лице на прокурора - се съглежда малка кръгла рана, от която надолу към дясната страна на трупа е текла кръв и дрехите в тази част са пропити от нея - с професионален тон казва Сърмабожов.

До печката има поставена малка възглавница с вълнен калъф. Личи, че върху нея е лежал човек. Личи, че цялата е изцапана с кръв.

- Върху нея лежа Пею - казва Никола Беленски от вратата. - Постави му я докторът... като го превързва...

Иван Божилов усърдно записва.

Върху боядисаните дъски на пода има следи от черна съсирена кръв, чак до халището. Някъде кръвта е изцапала и краката на Лора. Към печката върху халището се забелязва кашеста материя - повръщано. Иван Божилов помирисва и казва, като пише:

- Кашеста материя с дъх на вино...

До прозореца между масата и стената има шкаф с книги, наредени плътно една до друга. От другата страна на писалището има етажерка, също с книги. По стените портрети и художествени картини. Върху писалището в една кожена папка има книжа - изписани листа - стихове.

9.

Огледът продължава в другата, срещуположната стая - трапезарията. Върху широка маса е проснато копринено манто, а до него дамска шапка. На пода - малка домашна черга. Всички вещи в стаята са в обикновен ред. Пред единствения прозорец, гледащ на запад, има малка масичка. Върху нея папка с разни книжа и ръкописи. Ако се приближим, ще видим, че някои от ръкописите са превод от френски, защото на същото място са и печатните френски текстове. Между тези книжа има и три писма с дати:

- Двадесет и втори - единадесети, двадесет и шести - единадесети и двадесет и осми - единадесети - прибира писмата в папката Иван Божилов, след като ги е описал.

- Ето и един чек от Балканска банка - София - подава чека Сърмабожев.

- Номер 100142 за хиляда лева. И две пощенски карти с по десет стотинки неунищожени български марки. Едната има дата 23 октомври 1913 година, другата е без дата - поглежда адреса върху картичките. - И двете имат адрес: Франция, Париж, Виола Каравелова... сестра й. Да се вземат за веществено доказателство към делото.

10.

Групата преминава от трапезарията в по-голямата стая, но не през вратата откъм коридора, а от вътрешната врата. Електрическата лампа още свети, макар че е денем. Васил Беленски загасва лампата. В североизточния ъгъл на стаята има широк железен креват. Той е бил приготвен за лягане, но завивките и постелките са непобутнати. До кревата на прозореца има малка нощна масичка, а до нея умивалник с мраморна плоча. От другата страна на леглото има голям гардероб. Той е изпълнен с дрехи - на Лора и Яворов, но има и детски дрехи на малкия Петко. На най-горната лавица в гардероба Петър Данков намира един револвер, американска система, малък, с пет неизстреляни патрона в пълнителя му. Вратата на тази стая към коридора е заключена с ключ. Дотук никой не говори. Само Божилов старателно записва всичко видяно.

ОГЛЕДЪТ ПРОДЪЛЖАВА

11.

Сега сме в гостната стая, където полицаите се стъписаха при влизането. До стената се вижда пиано, наоколо столове, широко канапе и разни предмети, картини и украшения. Ето и една връзка ключове. Друго нищо особено. Прокурорът взема ключовете от Петър Данков и отива в кабинета на Яворов. Опитва с тях да отвори чекмеджетата на бюрото му. Успява. Изважда плик от Балканска банка с хиляда лева пари - банкноти от по десет лева. В другото чекмедже - скъпоценни вещи: гривни, гердани, брошки - на Лора. Другите две чекмеджета не могат да се отворят. Иван Божилов все пише...

12.

Групата слиза по витата стълба на черния вход. Долу се чуват гласовете на слугинята, жената на Беленски и дъщеря му. Някой тихо плаче. Сърмабожов влиза в малка стаичка килер. Тя е пълна с куфари, сандъци... Петър Данков измъква навън вещите. Но ето че изважда раници, торби и... пушки. Една, две, три, четири - много пушки. Вероятно това е склад за оръжие.

- Фотографът! - повелително нарежда Сърмабожов и Петър Данков бързо слиза по стълбата.

Виждаме фотографа с голям триножен апарат да се изкачва по стълбата към мястото на огледа.

13.

Пред нас е Иван Божилов, но вече остарял и пред една нова общественост. Той продължава своя разказ:

- Дотук всички факти са изложени според описаните документи в дело 205 от 1913 година. По списъка на стария съд пръв трябва да говори екзарх Йосиф и тъй като екзархът е умрял 1915 година, вторият по ред е Александър Теодоров-Балан и той не е между живите от 1959 година, призован е неговият син проф. Милко Балан. Той дълго е разпитвал баща си приживе и дълго са умували кое как е било, освен това самият Милко Балан е лекар паталого-анатом и се е запознавал подробно с всички установени факти от медицинските експертизи.

- Намесата на името на професор Балан ме навежда на една фатална мисъл - казва Константин Весов. - Аз не зная дали неговият чичо, третият по ред свидетел, но фактически най-главният експерт от извършилите аутопсията, е жив, но и да не е, аз ще позова близките му.

Залата зашумява. Хората са обръщат, търсейки професор Балан.

- Съгласно каноните на източно-православната църква - чуваме гласът на Разказвача. - Удавници и самоубийци не се опяват и се погребват извън гробищата. За погребението на Лора е бил сезиран лично екзарх Йосиф, който добре познавал както Лора, така и Яворов. Екзархът е трябвало да се произнесе пръв дали е имало убийство или самоубийство, преди да се е произнесъл съда, защото труповете трябвало да бъдат погребани, екзархът е вдигнал ръце и дал разрешение за опелото на Лора, това означавало, че той приема Лора да е убита...

Ето го и проф. Балан.

- Аз ще препредам само онова - казва професорът, - което са мислили да свидетелстват тримата мои довереници: екзархът, баща ми и чичо ми. Като се има предвид, че се намираме в сферата не на законен съд, а на една възстановка на този съд, която има повече научен характер, то, моля ви, не се безпокойте, ако някъде се получи нарушение.

В залата настъпва оживление.

- Ето как протичаха нашите разговори с моя чичо, експерт по съдебна медицина, доктор Атанас Теодоров-Балан. София осъмна и узна с виковете на вестникопродавачите, имаше вестници, които по това време излизаха към десет часа сутринта, имаше и обедни и следобедни - по всяко време. До обяд на 30 ноември 1913 година цяла София вече знаеше, че нощес Лора е била намерена мъртва у дома си.

14.

Улица от стара София. Ранно утро. Продавач на закуски с широка табла, презрамчена през врата му, с кожен колан. Върху таблата: милинки, банички, симити и др. Продавачът - едва се крепи на краката си, толкова е слаб, но гласът му е силен и ясен:

- Ври! Кипи! Казанлъшката мандра! Парят! Топли! Яма? Яма! Парят! Насам! Яжте, яжте, яжте? Насам! Насам?

Ето ги и вестникопродавачите: деца, студенти, има и възрастни мъже с калпаци - но всички по палта, без топли връхни дрехи. Студено е, снегът скрипти под краката. Вестникарите викат новините от първите страници и размахват вестниците. Ние чуваме само тези, които минават наблизо. Ето един от тях:

- Син на касапин! Харамия! Кой уби Лора Каравелова? Кой е стрелял в гърба на най-красивата жена?

Вестникът е "Утро".

Ето и друг вестникар:

- Фаталният куршум! Балканската драма и нейните герои! Трагедия на дивата ревност!

Ето и трети вестникар вика с писклив гласец:

- Голямата загадка на Македония! Полунощната драма е към своя край. Кой стои зад куршума на поета?

Чуваме гласа на Разказвача:

- След обяд на същия ден - виждаме професорът, подпрян с две ръце на зелената маса - между 14 и 16 часа в моргата е започнала аутопсията на Лориния труп. Дъщерята на бившия министър-председател Петко Каравелов бе изключително популярна, за да има човек, който да не е заинтригуван от трагедията в Яворовия дом. Един въпрос висеше навсякъде. Убийство или самоубийство?

АУТОПСИЯТА

15.

Моргата на Александровска болница. Върху високи маси колички са завити през глава, с бели чаршафи, четири трупа. В момента санитарката, с голям парцал, мие пода и с изненадващо хубав глас пее песента на Ада Негри:

О, чуй, докторе, ти който
надвесил си се върху мен
и режеш ми месата бледи
със нож безжалостно студен...

Вратата се отваря и санитарката престава да пее. Влизат: съдебният следовател Иван Божилов, д-р Иван Пиперков - сух, слаб и висок мъж, малко прегърбен, доктор Татарчвв - нисък и пълен, с червени бузи, и съответни на името му, малко полегати като на татарин очи. След тях влизат Панайот Стойчев и Светослав Колев - поемни лица - възрастни мъже с чанти и бастуни в ръце. Вратата остава отворена и можем да видим групата на журналистите, които любопитно надничат един през друг. Всички са с бележници в ръце и се стремят да чуят какво ще кажат специалистите. Като разбутва журналистите, влиза и нашият познат машинописец със старомодната си машина. Той сяда на един стол, а машината поставя на количка легло, която е близо до стената - очевидно трупът върху количката е малък и поради това има място и за машината му. Той е готов да пише - толкова бързо и сръчно успява да зареди машината си.

- Дай госпожата, която бе докарана сутринта - казва доктор Пиперков на чистачката.

- Тука е - усмихва се чистачката и със забележимо усърдие докарва количката с трупа на Лора.

- Да я отвия ли? - продължава да се усмихва чистачката.

- Свободна си - казва Пиперков и се обръща към Божилов:

- Ще започнем от външния оглед - и отвива трупа на Лора.

Тя е съблечена. Дрехите са до нея: роклята, елечето, ризата с обгорелите дантели и обувките скарпини с черни чорапи вътре в тях. Повече няма да видим трупа. Ще съдим за наблюденията по лицата на експертите и движенията на ръцете им. Доктор Пиперков държи в ръката си шублер за измерване на отверстия и обеми.

- Да видим откъм гърба - и тримата лекари обръщат трупа.

Машинописецът записва всяка дума, която се произнася от експертите. Машината му буквално ехти между голите стени на моргата.

- На гърба раничка с диаметър четири милиметра. На гърдите - един сантиметър. Малката раничка е входната, а голямата е изходната - казва Пиперков, без да вдига глава. - Следователно куршумът е влязъл откъм гърба и е излязъл откъм гърдите отпред, с направление отдолу-нагоре и отзад-напред - казва доктор Пиперков и поглежда Божилов, който е малко по-встрани.

- А следите от обгаряне около раните на гърдите? - пита Божилов. - Да видим дрехата - и взема роклята на Лора. Той я разтваря, за да се види направената отпред дупка от куршума. - Роклята е пробита отпред, господа. Моля, огледът да се прави точно и да отговаря на действителността. Това е от голямо значение за делото.

Журналистите започват да шумят. Някой от тях пита високо:

- Откъде е стреляно в госпожа Каравелова? Откъм гърба или откъм гърдите?

- Господин Божилов, ние сме положили клетва и вие не можете да се съмнявате в нашата добросъвестност. Всеки знае, че куршумът разкъсва раната, когато излиза, а когато влиза, раната е малка - засегнат казва д-р Пиперков. - Ето, вижте - и отвива другия труп, на младо момиче, до който е поставена пишещата машина. Момичето е облечено в разкопчана черна, ученическа престилка, с бяла якичка. На гърдите зее мъничка огнестрелна рана.

Журналистите влизат в моргата и заграждат експертите. Всеки се стреми да види и запише новината за смъртта на Лора. Избухва магнезиевата светкавица на фотографа.

- Поради напредналото време - вика Божилов и поглежда часовника си, който показва четири часа, - намирам за необходимо да отложа аутопсията за утре, 1 декември 1913 година, като призова освен присъстващите тук специалисти още и доктор Атанас Теодоров, специализирал съдебна медицина, които съвместно да дадат заключение след аутопсията. Постановявам: аутопсията върху трупа на Лора Каравелова да се извърши утре, 1 декември 1913 г. Назначавам за експерти: доктор Пиперков, доктор Татарчев и доктор Атанас Теодоров.

Машинописецът действително е майстор бързописец. Отново успява да завърши текста, преди да е издиктуван от Божилов. И все с тази усмивка на непобедим състезател.

16.

Професор Балан продължава своите показания.

- Това, което чухте, е точният протокол за аутопсията на Лора. Но дали той е така точен, както е записано по следственото дело? И така, за всички в този първи ден, а това ще бъде и до днешния ден, ще виси въпросът "Убийство или самоубийство?". Първият час минава в оглеждане на трупа, а вторият, от 15 до 16 часа, се коментира видяното. Но забележете, в протокола не се казва кои други лекари са присъствали на аутопсията. Ето как е изглеждала действителната картина.

17.

Познатата картина в моргата. Известните ни лекари и поемни лица, но от другата страна на масата, върху малко по-висока площадка, има още петдесет души, други лекари, в бели престилки. Чуваме гласа на Разказвача и след назоваване на името виждаме и съответния лекар:

- Тук е бил професор Моллов, който никъде не фигурира в протокола. Тук е и професор Киркович. Ето го и Александър Станишев, който много по-късно ще стане министър на вътрешните работи на България.

- Ето! Ето! - вика Станишев със спринцовка в ръка и с върха на иглата посочва към раната върху гърба на Лора. - Ето частиците от роклята. Ето - оттук навътре?...

- Пречите! - казва твърдо Божилов. - Отстранете се!

- Но това е очевидно! - казва Станишев и поглежда другите лекари, които се надигат на пръсти, за да видят трупа.

- За мен няма никакво съмнение - казва доктор Пиперков, че пътят на куршума е бил оттук-натам - и посочва от гърба към гърдите.

Поемното лице, журналистът Панайот Стойчев, записва усърдно в своя бележник.

- Сега ли ще подпишем протокола? - пита доктор Татарчев.

- Господа! - вика Иван Божилов. - Тук не е театър! Моля, напуснете залата! Отлагам аутопсията! Напуснете залата!

18.

- Забележете - продължава своя разказ Балан. - Иван Божилов иска вмъкването на трети член в експертизата, защото не е съгласен или е смутен от нещо. От какво може да бъде смутен Иван Божилов? - вдига глава професорът и обръща поглед към масата със зелена покривка. - Определя се експертизата да продължи на другия ден, първи декември, от десет часа сутринта.

19.

Отново познатата картина в моргата в Александровска болница.

Влизат известните ни експерти заедно с д-р Атанас Теодоров-Балан - тогава млад и пращящ от здраве мъж. Отново започва оглед на трупа, но за това ние ще съдим от поведението на докторите и от техните думи.

- Господа - говори тихо Атанас Теодоров, - ако обгоряването продължава откъм гърдите навътре и на половин сантиметър или по-малко разстояние се прекъсва, то значи, че е стреляно отпред. Ако пък обгоряването е откъм гърба навътре и това съвпада с увлечените частици от роклята, това означава, че е стреляно откъм гърба. Да видим сега роклята. Д-р Атанас Теодоров повдига роклята срещу нас и ние виждаме, че дупката е откъм гърдите, обръща я и откъм гърба се вижда, че е съвършено здрава.

- Вчера, когато я събличахме, куршумът падна изпод корсета й - казва д-р Пиперков.

Това съобщение предизвиква остри коментарии в групата на лекарите и професорите, която е на площадката зад експертите.

- Моля за тишина! - вика Иван Божилов.

20.

- Експертите, които бяха вчера твърде разговорливи - продължава своя разказ старият професор - и като пред студентска аудитория доказваха едно или друго положение, сега, на първи декември сутринта, мълчат. Не отговарят на поставените въпроси от техните колеги и професори. Ето какво е направил Иван Божилов:

21.

Залата за аутопсия. Божилов вика към групата на лекарите:

- Моля, докторите и професорите да напуснат залата! Да останат само експертите.

Не бива да забравяме машинописецът състезател, който не пропуска нищо в своя протокол.

- Това не записвай! - охлажда ентусиазма му Божилов.

Професор Моллов вдига в почуда рамене.

- Господин Божилов, нима пречим?! - пита той.

Професор Моллов застава пред сами лицето на съдебния следовател Божилов и казва:

- Вашето решение, господине, смущава и самите експерти!

Лекарите и професорите, малко оскърбени от решението, бавно излизат. Остава само безмълвната тричленка на експертите до трупа на Лора, встрани е Божилов и както видяхме, върху количката, до неизвестния труп, машинописецът пише, впрочем само чуваме от време на време зловещото изтракване на буквите.

- И забележете - чуваме гласът на Разказвача, - в 12 часа на обяд протоколът е подписан, че Лора се е самоубила, но забележете две подробности - стрелянето отпред означава както самоубийство така и... убийство. Когато се стреля в гърба означава само убийство, защото Лора не е могла сама да стреля в гърба си. Виждате, че не може да се контролира оръжието при този жест - показва жеста на останалите експерти и те се съгласяват с него. - Протоколът обаче изключва алтернативата "убийство".

Професор Моллов отново влиза в залата за аутопсии и без да се съобразява със забраната на Божилов, вика, за да го чуят всички:

- Може би роклята е подменена тук в моргата. Облечете трупа в същата рокля, за да се види дали ще съвпаднат дупките от куршума.

- Моля да не се влияе на експертизата! - вика Божилов и доколкото му е възможно, със служебна любезност изтиква професора.

22.

- Всичко това - продължава своя разказ проф. Балан - аз споделих пред чичо си и баща си и помолих чичо си да ми отговори и разсее съмненията ми, но исках много точно и убедително да ми отговори. Той разбираше, че не се намира пред съдебно следствие и му напомних, че ако той е специалист по съдебна медицина, то аз съм паталого-анатом.

В залата някой извиква "Браво!", ръкопляска се, но скоро настъпва пълна тишина. Професорът продължава:

- Обърнах се към своя чичо да ми изясни следния въпрос. Не чувствува ли той, че е фигурата, която е променила становището на лекарите експерти? Защото двамата експерти са били категорични предния ден, а след неговата намеса нещата взимат точно обратен ход. Уважаеми присъстващи, ще споделя не отговора, който чичо ми даде, а въпросите, които той ми постави.

23.

В кадъра виждаме д-р Атанас Теодоров, в същата престилка, с която прави аутопсия, с бяла шапка на главата и един никелиран инструмент - ножица за рязане на ребра - в ръка.

- Ти ме подозираш, може би с основание, че върху мен е упражнено въздействие, а и аз съм направил същото, от своя страна, върху колегите си за промяна в експертизата, че е стреляно не отзад, а отпред и че изстрелът отпред е на Лора. Да допуснем, че върху лекарския състав е оказано такова въздействие. Забележете, експертите работят за едно последно звено в съдебния процес, а именно съда. А съдът е заинтересован. Това личи от всичко, което ще се разиграе по-нататък. И така, за нас е от особено значение кой дирижира съда? Това вече не е тайна. Дворецът. Респективно цар Фердинанд. Той е подметнал, че македонските харамии, нощя, са подменили роклята... Ще попитате защо?

24.

Ето го и дворецът. Ето го и самият цар Фердинанд. Ето я и Лора с майка й Екатерина Каравелова. Те вече владеят етикета на реверанса. Монархът е благосклонен и не само благосклонен. Нека проследим дискретния поглед на монарха - бюста на Лора, елегантната линия на тялото, и ...погледът на негово величество спира на бедрата й...

- Прекрасно! - казва той с френско произношение на буквата "р". - Очарован съм!... - И тихо се смее.

Екатерина е озадачена и в същото време суетно щастлива.

25.

Отново д-р Атанас Теодоров в бялата престилка пред трупа на Лора.

- Аз питам - казва той - къде се пресича линията на истината и линията на въздействието? Защо съдът и експертната комисия на лекарите се формираха като два полюса? Никой от съдиите не се е възпротивил на така евтино скроените улики срещу невинния поет. Ала истината е една - над всички тях е стоял... ето този човек.

Погледът ни постепенно се измества от заседателната маса и върви по стената над хората, които са до нея. Още малко и пред нас се открива портретът на цар Фердинанд с богата декорация в костюма и ордени по гърдите. Леко примижал, Фердинанд ни гледа с иронична усмивка. Докато ни гледа този портрет, чуваме и гласът на докладчика:

- Водими от горните съображения и на основание член 296 от углавното съдопроизводство, съдът определи: "Не се съгласява със заключението на прокурора за прекратяване на следствено дело 205/1913 година на II Софийски съдебен следовател, понеже Софийският окръжен съд намира, че на 30 ноември 1913 година, между два и три часа след полунощ, Лора Каравелова-Яворова не се е самозастреляла, а е била умишлено лишена от живот с револверен изстрел от Пейо Крачолов Яворов, поет и харамия из дивите македонски планини - престъпление, предвидено и наказуемо по член 247, алинея първа от наказателния закон, заради което делото да се изпрати в Софийския апелативен съд, гражданско отделение, за разрешаване на пререканието между съда и прокурора".

26.

Ето го и нашият бързописец с познатото дело под мишница тича по стълбите надолу. След малко - тича нагоре. Спира до перилата да си отдъхне и пак поема по стълбата с папката под мишница.

Втора серия >>>

© Алекси Найденов, Светлана Алексиева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.09.2004, № 9 (58)