Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web | Любов
към природата
Въздухът тежи като видение,
неуютна, кратка зима - денем е;
синкав страх се ежи върху устните
на отчаяни жени - напуснати.
Мокра птица тихичко въздиша
върху клони с просълзени лишеи...
Мен ме няма тук до автобусите,
до жените, тъй сами, покрусени.
Няма ме под клоните наведени,
няма ме в салоните ви - денем е...
Само врява в дъното, на ъгъла,
само звън на пара или дълга
глъчка по купета и вагони,
и лицето ми остава недогонено...
Огън блед над шумни жп линии -
може би оттука съм преминал?
Глас до глас... Вода водата блъска,
сменят се пространства и решения...
А след мене - лампа аладинова
или копче върху улицата... Денем е.
© Ани Илков, 1989
© Издателство LiterNet,
12. 02. 2004
=============================
Публикация в:Ани Илков "Любов към природата", С., 1989.
|