ЛЮБОВ КЪМ ПРИРОДАТА

web | Любов към природата

                                                                На А.

Мила моя, моля те, не бой се,
та любовта ни не е чувство, тя е свойство.
Кой кара нивите, градините да плачат
за плуга на дъжда и за мотиката на здрача?
Земята кой върти сред звездната плеяда.
та пролетта пред лятото да бъде вечно млада?

Не се страхувай ти, не се плаши,
телата ни с небесните тела са братя и сестри.
Нима не е космична тая свобода
различна да те срещам денем,
                                          различна - през нощта?
А времето върви и дъждовете падат,
и пролетта от лятото е с месец-два по-млада.

Страхуваш ли се? Гледай - иде мрак,
ще бъда там в доспехите от сън
                                          с подгънат крак,
а ти ще си като живака жива,
обвиваш ме - и ние сме щастливи!
Нощта минава, сякаш е балада,
а пролетта от лятото е с месец-два по-млада.

Не се плаши от любовта ми, тя те хваща
и те повежда за ръка с лице към страшното,
тя е платното, казвам, тя е стана,
на който мий тъчем, преди да станем...
Нощта отмина - ти си толкоз млада!
А лятото с отрязана глава лежи на прага.

© Ани Илков, 1989
© Издателство LiterNet, 12. 02. 2004
=============================
Публикация в:Ани Илков "Любов към природата", С., 1989.