АЛЕКСАНДЪР ФИЛИПОВ
=============================

Александър Томов Филипов е роден на 17.08.1895 г. в София. Завършва гимназия в София (1912) и филология в СУ „Кл. Охридски" (1916). През 1917-18 участвува в Първата световна война. Владее френски, италиански, английски и немски език. Пазител в Народната библиотека, прогимназиален учител и директор на училище в София. Пръв редактор на в. „Просветно единство", орган на учителския Просветен съюз. Филипов е автор на книгите "Христо Ботйов" (1930) и "Идеологии на Просветния съюз" (1942). Със стихотворения сътрудничи на сп. „Златорог" - циклите „Стихотворения" и „Молитви" (1929), „Стихотворения" (1930) и на в. „Съвременник". Печата литературно-критически статии и изследвания - „Епиграми и портрети" от Ив. Шишманов" („Златорог", 1931, кн. 1), „Пенчо Славейков и английската литература" („Златорог", 1930, кн. 4), „Новобългарската поезия" („Златорог", 1931, кн. 2-3), „П. Ю. Тодоров" („Златорог", 1931, кн. 2-3), „Вазовата проза" („Златорог", 1934, кн. 2), „Гороломов" („Просвета", 1938, кн. 10), „Ив. Вазов" („Просвета", 1939, кн. 8), „П. К. Яворов" („Просвета", 1939, кн. 2) и др. Печата редица статии по общокултурни и педагогически проблеми във в. „Просветно единство" и сп. „Просвета". Като литературен критик и педагог Филипов спомага за издаването на българските класици (Христо Ботев - „Съчинения", 1925 и 1929; М. Георгиев - „Избрани разкази", т. І - ІІ; 1938-42). Издава сб. „Български пътеписи" (1939). Александър Филипов се занима усилено и с преводаческа дейност - "Хоривската скала" (1928) от Ж. Дюамел, „Творбата" (1928) от Е. Зола, „Върти се" (1928) от Л. Пирандело, „Жонгльорката" (1929) от Рашилд, „Една тъмна афера (1930) от Оноре Дьо Балзак, „Злато" от Б. Сандрар, „Падането на Икар"от Ед. Жалу. Умира в София на 18.05.1940.

ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА