Анастас Ангелов

web | Девня - страници от историята

Лазар Дуков

Лазар Дуков (Вълюв) е роден в Девня през 1838 г.¹ Син е на Чорбаджи Дука Вълюв - възродителя на Девня след Руско-турската война от 1828-1829 г. По занятие е земеделец и мелничар. Член е на цанковисткото течение на Либералната партия (от 1899 г. Прогресивно-либерална)². Народен представител от Провадийска околия, Варненска губерния (окръг) във II Обикновено Народно събрание (ОНС) (23.03.1880 г. - 18.12.1880 г.)³, III ОНС (10.12.1882 г. - 25.12.1883 г.)⁴, IV ОНС (27.06.1884 г. - 06.09.1886 г.)⁵, III Велико Народно събрание (19.10.1886 г. - 03.08.1887 г.)⁶, VII ОНС (15.10.1893 г. - 21.12.1893 г.)⁷, VIII ОНС (15.10.1894 г. - 04.02.1896 г.)⁸, X ОНС (16.05.1899 г. - 29. 11. 1900 г.)⁹, XII ОНС (22.04.1902 г. - 31.03.1903 г.)¹⁰. Член на Варненския окръжен съвет (1884-1885 г.)¹¹, член на комисия от Провадийска околия по изплащане на реквизициите от времето на Сръбско-българската война (1886 г.)¹². Председател на Варненския окръжен съвет (1894-1895 г.)¹³. На конференцията - събор в село Балaджа (Стожер) (21 март 1899 г.) е избран за член на окръжния земеделски комитет от Провадийска околия¹⁴. Дописен член на Варненското археологическо дружество (1906-1907 г.)¹⁵. Умира в Девня на 27 май 1907 г.

Питане на Лазар Дуков към Министъра на вътрешните работи

Като народен представител от Провадийска околия в IV Обикновено Народно събрание¹⁶ (ІV извънредна сесия от 2 юни 1886 г. до 11 юли 1886 г.)¹⁷ Лазар Дуков прави следното запитване към министъра на вътрешните дела:

“Запитване от Л. Дуков към министъра на вътрешните дела относително мъчението и биенето на българските граждани от Провадийския околийски началник.

Дуков: На дневний ред искам да се тури едно запитвание към г-на М-ра на Вътр. Дела, но понеже го няма, аз мога да го прочета и представя на бюрото. То се състои в това: (чете):

“ЗАПИТВАНИЕ към г-на Министра на Вътрешните Дела.

По Българската Конституция чл. 75 казва, в каквото и да е време, било мирно, било военно се запретява на властите да мъчат и бият Българските граждани.

На това основание питам г-на М-стра:

1) Има ли известие, че Провадийский Околийский Началник Ф. Георгиев и старшия му конний стражар Димо Костов през цялата зима настоящата година постъпваха с българските граждани като дели-баший, спрямо беззащитната рая и са смазали с бой от Провад. Околия, Шадикьойский¹⁸ Общински Кмет Дянко Балиолу, Н. Иванов от с. Султанларъ¹⁹, селский бирник г-н Горгов от с. Манастир, Иван Иванов от г. Провадия, Стоян Монев от с. Девна, Стоян Михов и Стоян Желев от с. Хасърджик²⁰, Мехмед Мустафолу от село Ахър-кьой²¹ и други.

2) Ако е имал известие, а такова непременно е имал ако не от другаде, то поне от в. «Славянин», който донесе няколко дописки по тоя въпрос, земал ли е мерки г-н Министр, за да се подвергнат речените Околийский Началник Ф. Георгиев и Димо Костов на законно наказание и с това да се даде удовлетворение на правдата, и

3) Ако ли не е сторил това г-н Министр, с какво оправдава това свое нехайство спрямо вопиющето това насилие от неговите подведомственни чиновници над мирните граждани.

Провад. Представител: Л. Дуков.”

Дуков: Аз, г-да представители, ще напомня нещо си, като моля да не ми се предписват задни мисли. Имам отправено преди 15 деня запитвание към г-на М-ра. На туй запитвание даде ми се отговор, дойде и писменно заявление по същите работи и нещо повече. Заявлението занесох в М-вото на Вътр. Дела. Молят с това писмо - разбира се най-напред молбата е до председателя. Молят се хората така: явете ни Нар. Събрание когато заседава, че стават такива неща. Зарад туй моля г-на М-ра, ако е научил нещо по това дело, да ми отговори утре, все таки доде сме тук Ненастоявам за друго, но защото повторно дойде заявление с печат и го занесох в М-вото. Да се тури на дневен ред.

М-р Каравелов²²: Ако е там някой жандарм злоупотреблявал и има прошение против него, ще се постъпи както всякога, т. е. прошението ще се препроводи на Окр. Управител, и ако се укаже, че наистина е имало злоупотребления, ще се накажат виновните. Още повече, онези хора, ако са увредени, могат да се отнесат до съдилището. Щом се поиска известен чиновник да се даде под съд, от страна на правителството тутакси се позволява. Аз немога да кажа, че никой чиновник не е направил безобразие; но щом обидените са подали прошение на съдилището и ако съдилището поиска виновните, аз ще ги дам.

Дуков: Понеже г-н М-рът се обещава да изследва работата, нямам нищо друго. Само ще му дам данни да знае кого да изследва. За първата г-да представители,... (Гласове: други път!) Ако сега ми отговаря г-н М-рът.

(М-р Каравелов: Отговорих!) 3а първата интерпелация, която направих г-да, за всичките споменати хора, за битите лично пред вас говорих. Има хора, които до 15 души споменах, но има и такива, които са бити, а никак не ги споменах, защото те са виновни и за това са бити. Защото ако има конституция за добрите хора, тряба да има и за злите. За тия, за които аз питам, те са честни и добри хора, хем много са бити. Тези, които са бити по 3-4 шамаря нищо не е.

Но от друга страна дето казва г-н М-рът, че чрез г-на Окр. Управител ще ги предаде, аз казвам за това дело тържественно, че е заинтересуван и сам управителят и може да неизвести истината. Ето защо, г-да представители, за тези бити, които са дали прошение, мисля ще засвидетелствуват и други представители. Прошение е подадено на управителя, но той го върна за изследвание у началника и остана без последствие, защото той даде криви доношения. Зарад туй г-н М-р като обеща да търси по нататък, аз му благодаря за това распореждание.

М-р Каравелов: Аз се обещавам, че строго ще изследвам работата.

Дуков: Задоволен съм.

М-р Каравелов: Думата ми е за началника, който е преместен. Той е бил само едно лице а другите са бити от старшия²³”.

БЕЛЕЖКИ

1. К. Шкорпил. Втори годишен отчет на Варненското археологическо дружество за 1907 г. Печатница “Зора”, Варна, 1908, с. 75.

Името на Лазар Дуков е в списъка на спомоществувателите на: Критическы издырянiя за историята блъгарска на Ю. И. Венелина. Преведе от русскый Ботю Петковъ. Чясть прьва. Въ Земунъ, въ I. К. Сопроновата брьзотисна книгопечатница, 1853; Софроний Врачански. Евангелие поучително. Нови сад, 1856; Сборникъ отъ разны съчиненiя отъ Добря В. Попова и издаденъ отъ Р. И. Блъскова. Изданiе първо. В книгопечатницата на Д. Цанкова, Цариградъ - Галата, 1860, с. 234; Три повести за децата. Хрiстiанскы, нравственны и поучителны. Побългарены отъ Р. И. Блъскова. Въ печатницата на Д. Цанкова, Цариград-Галата, 1860; Х. Йордан х. Вълков. Венец асбучний или нравствени наставления. В народната книгопечатница на Стефана Расидескува, Букурещ, 1863, с. 233; Д. Енчев. Селско-ступанска неорганическа и органическа химия. Въ печатницата на Дунавската область, Руссе, 1871, с. 185. Вж. Българска възрожденска книжнина. Аналитичен репертоар на българските книги и периодични издания 1806-1878. Съставил д-р Маньо Стоянов. Под редакцията на проф. Александър К. Бурмов. I. Наука и изкуство, С., 1957, с. 531. [обратно]

2. С. Радев. Строителите на съвременна България. Т. I. Царуването на кн. Александра 1879-1886. Под общата редакция на акад. Пантелей Зарев и акад. Илчо Димитров. Български писател, С., 1990, с. 413; Б. Денчев. Варна след Освобождението. Едно закъсняло възраждане на българщината. Издателство "Анубис", С., 1998, с. 213, 215, 262. [обратно]

3. Вж. ЦДА, ф. 173 к, оп. 1, арх. ед. 36, л. 40, 41; Б. Дряновски. Изграждане на българска администрация и гражданско общество във Варна и Варненска губерния след Освобождението (1878-1880 г.). Документи и материали. Славена, Варна, 2003, 240-241 (304), 256-257 (322), 257-258 (324); ДВ, бр. 23 от 26 януари 1880 г.; ДВ, бр. 42 от 10 май 1880 г. [обратно]

4. Стенографски дневници на III ОНС, I РС, с. 170. [обратно]

5. ДВ, бр. 52 от 12 юни 1884 г.; Акад. К. Иречек. Пътувания по България. Превод от чешки Стоян Аргиров. Под редакцията на доц. Евлоги Бужашки и проф. Велизар Велков. Издателство Наука и изкуство, С., 1974, с. 914; Средец, бр. 82 от 24 декември 1884 г.; Търновска конституция, бр. 102 от 29 декември 1884 г.; бр. 103 от 5 януари 1885 г.; бр. 110 от 2 февруари 1885 г. [обратно]

6. ДВ, бр. 95 от 7 октомври 1886 г. [обратно]

7. ДВ, бр. 169 от 9 август 1893 г. [обратно]

8. ДВ, бр. 203 от 22 септември 1894 г.; Български алманах за 1894 г. С., 1894, с. 50. [обратно]

9. ДВ, бр. 96 от 7 май 1899 г. [обратно]

10. ДВ, бр. 50 от 5 март 1902 г. [обратно]

11. ДВ, бр. 38 от 1 май 1884 г. [обратно]

12. ДВ, бр. 105 от 30 октомври 1886 г. [обратно]

13. ДВ, бр. 197 от 15 септември 1894 г.

Негови писма по обществено-политически въпроси (1894-1895 г.) в архива на иконом Иван Костадинов Радов. Вж. ДА-Варна, фонд 76 К. [обратно]

14. Ю. Пекарев. Моите политико-обществени спомени. С., 1929, с. 164. [обратно]

15. К. Шкорпил. Първи годишен отчет на Варненското археологическо дружество за 1906 г. Варна, 1907, с. 61. [обратно]

16. IV ОНС - 27 юни 1884 г. - 6 септември 1886 г. [обратно]

17. От 30 юни 1884 г. до 26 август 1886 г. председател на IV ОНС е Стефан Стамболов. [обратно]

18. Шадъ кьой - Добротич [обратно]

19. Султанлар - Султанци / Царевци [обратно]

20. Хасърджик - Щипско [обратно]

21. Ахър кьой - Габърница [обратно]

22. Петко Каравелов (министър-председател на деветото българско правителство след Освобождението - 29 юни 1884 г. - 9 август 1886 г.) е управляващ министерството на вътрешните работи от 21 март 1885 г. до 9 август 1886 г. [обратно]

23. Вж. http://www1.parliament.bg/kns/Pkontrol/4ons/4ons.htm . Вж. също: http://www1.parliament.bg/kns/Pkontrol/3ons/3ons-1rs-1.htm; http://www1.parliament.bg/kns/Pkontrol/4ons/4ons-4.htm, http://www1.parliament.bg/kns/Pkontrol/4ons/4ons-9b.htm; http://www1.parliament.bg/kns/Pkontrol/12%20ons/12ons-1rs-p75.htm. [обратно]

© Анастас Ангелов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.12.2003
Анастас Ангелов. Девня - страници от историята. Варна: LiterNet, 2003

Други публикации:
Анастас Ангелов. Девня - страници от историята. Русе, 2001.