Анастас Ангелов

web | Девня - страници от историята

Под името Емрелер / Emreler (Амрхлр) селището се споменава в турски регистър на джелепкешани от 1573 г.¹, а под името Емирлер² (Амйрлр) в дефтер за реквизиции от 1676 г.³

Селището се среща и в западноевропейски географски карти от XIX век. Под името Holmeler то е отбелязано в картата на Франц фон Вайс (Franz von Weiss) (1829 г.)⁴, а под името Emereler в картата на Джон Ъроусмит (John Arrowsmith, 1790-1873) (1844 г.)⁵.

В руската триверстова карта и в картата на А. Кривошиев (1892 г.)⁶ селището е означено с името Емирлеръ.

Името на селището се среща и в записките на майор Джордж Кепел (George Keppel) (1831 г.) описвайки пътя Провадия - Тестеджи (Житница) - Емирлер - Варна⁷.

След Руско-турската война от 1828-1829 г. то било заселено с български преселници от с. Еркеч (с. Козичино, Бургаско)⁸, а към 1861 г. и с кримски татари⁹.

Според опис на венчилата от Балчишко, Мангалянско и Хаджиоглупазарджишко окръжие за 1873 г. село Имирлери има 63 венчила (семейства)¹⁰.

През 1877 г. (според статистиката на В. Теплов) с. Имрелеръ (Imreler) (Варненски санджак) има 11 български и 37 татарски къщи¹¹, а според руския статистически справочник от 1877 г. с. Емрелер има 60 венчила, 33 мюсюлмански (59 жители) и 35 немюсюлмански (66 жители) къщи¹².

През 1880 г. (според рапорт за състоянието на училищата във Варненския учебен окръг през 1879-1880 г. до Министерството на народното просвещение, изготвен от тогавашния окръжен училищен инспектор Божил Райнов) с. Емирлер има 32 български къщи¹³ (настанените в селото кримски татари се изселили след края на Руско-турската война от 1877-1878 г.)¹⁴.

По време на първото преброяване на населението в Княжество България с. Емирлер (община Белево, околия Варна, окръг Варна) имало 293 жители (158 мъже и 135 жени), 52 къщи и 52 домакинства¹⁵.

Селото е преименувано на Марково с решение на Белевския селски общински съвет № 24 от 29 ноември 1898 г. (указ № 113 от 26 февруари 1899 г.)¹⁶ и на Повеляново с указ на Президиума на Народното събрание № 50 от 6 февруари 1960 г.¹⁷

През 1892-1893 г. в селото било открито първоначално училище “Св. св. Кирил и Методий”, а през 1911 г. била изградена и нова училищна сграда. През 1911 г. в селото била изградена и църква (“Св. св. Кирил и Методий”)¹⁸.

В първия списък на общините в Княжество България, издаден от министерството на вътрешните работи, и публикуван в Държавен вестник (бр. 73 от 12 юли 1883 г.) с. Емирлер е в състава на Белевската селска община (Белево / Белослав), околия Варненска. От 1 октомври 1934 г. с. Марково е включено в състава на община Река Девня¹⁹.

Населението му намирало препитание предимно в земеделието, животновъдството²⁰ и риболова в Гебеджанското езеро (Рибарско кооперативно сдружение “Рибар” - от 1931 г.)²¹, в лова на раци (до 1923 г.) и в “Земеделско спестовно-заемно сдружение “Добрина” (от 1915 г.)²², в трудово-кооперативното земеделско стопанство (от 26 февруари 1951 г.)²³, а от началото на 50-те години на миналия век и по строежите и експлоатацията на девненските заводи.

БЕЛЕЖКИ

1. Р. Стойков. Селища и демографски облик на Североизточна България и Южна Добруджа през втората половина на XVI век. - ИВАД, XV, 1964, с. 107, 114. (Народна библиотека “Св. св. Кирил и Методий”, Ориенталски отдел, фонд 20, а. е. 261-в). (Лист 3-а) Село Емрелер: Курд Шеджаа - овце 50, Мустафа ходжа - овце 20. Речник на селищни имена и названия на административно-териториални единици в българските земи през XV-XIX век. Съставител: Стефан Андреев. Главно управление на архивите при Министерския съвет, С., 2002, с. 113, 276. [обратно]

2. Името Емирлéр (от емир) е турско-арабско и означава принцове, титла която носят потомците на пророка. Вж. В. Миков. Произход и значение на имената на нашите градове, села, реки, планини и места. С., 1943, 111-112. “Емири” (на арабски “князе”) се наричали мнимите наследници на Мохамед, потомци на неговата дъщеря. [обратно]

3. Р. Стойков. Селища в Силистренския санджак през 70-те години на XVII век. - ИНМВ, VII (XXII), 1971, с. 175. (Народна библиотека “Св. св. Кирил и Методий” - София, ОАК 129/3). Вж. Р. Стойков. Наименования на български селища в турски документи на ориенталския отдел на Народна библиотека “В. Коларов” от XV, XVI, XVII и XVIII век. - Известия на Народна библиотека “Васил Коларов” и на Библиотеката при Софийския държавен университет за 1959 г. Т. I (VII). С., 1961, с. 431;

(Лист 20-а) Каза Правади (Провадия) с. Емирлер - 1,5 х.

Под името на всяко селище стоят данъчните единици, от които се състояло дадено селище, наричани през XVII век ханета. След броя на ханетата е записано и количеството на ечемика реквизиран за нуждите на турската армия. През XVII век терминът “хане” - на персийски и османотурски “hane” означава къща, е сборно понятие на група къщи - обикновено 10 (при все че ханетата, записани към всяко селище, не изразяват точно броя на къщите). Вж. Р. Стойков. Селища в Силистренския санджак..., с. 163; Ел. Грозданова. За данъчната единица хане в демографските проучвания. - ИПр, XXVIII, 1972, № 3, 81-91. [обратно]

4. Carte der europäischen Türkey nebst einem Theile von Kleinasien in XXI. Blättern. Nach den besten Hülfsmitteln entworfen und gezeichnet durch den k.k. Oberstlieutenant Franz von Weiss hrsg. von dem k.k. öster. Generalquartiermeisterstabe im Jahre 1829. Вж. Д. Белчева-Попсавова. Обзор на картографската сбирка, съхранявана в Народна библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. С приложен списък на по-важните карти и атласи. - Известия на Народна библиотека “Св. св. Кирил и Методий” и на Библиотеката на Софийския университет "Климент Охридски". С., Т. V (XI). 1965, с. 191, 221 (605).

Вж. http://www25.brinkster.com/mcmk/balkan/033.asp?p=091 [обратно]

5. Turkey in Europe, By J. Arrowsmith. (Map) 19. London, Pubd. 15 Feby. 1842, by J. Arrowsmith, 10 Soho Square. Scale 1:2 534 400. The London Atlas of Universal Geography, Exhibiting the Physical & Political Divisions of the Various Countries of the World, Constructed from Original Materials. Is most respectfully dedicated to his venerable Friend John Middleton Esqr. As a testimony of Gratitude and Esteem, By his much Obliged & Humble Servant, John Arrowsmith, F.R.G.S & R.A.S. 40 Soho Square, London. London, Pubd. by J. Arrowsmith, 10 Soho Square 1842. (1844). [обратно]

6. "Карта части Балканскаго полуострова". Р. I-X. [1900]. 70 л. 45,5/52 см. М 1:126 000. Лист V. 9. - Варна. Вж. Д. Белчева-Попсавова. Обзор на картографската сбирка..., с. 196 (№ 36); Карта на България с прилежащите неи държави. По най-новите карти на Руский и Австрийский генерални щабове състав. А. Кривошиев. Пловдив, Хр. Г. Данов, грав. и печ. Виена - Г. Фрайтаг и Берндт [1892]. 122/178 см. М 1:420 000. Вж. Д. Белчева-Попсавова. Обзор на картографската сбирка..., с. 174, 196 (19), 198 (84). [обратно]

7. А. Иширков. Бележки за пътя Русе-Варна в XVIII век и за главните селища край него. - ГСУ ИФФ, III, 1906-1907, с. 151; G. Keppel. Narrative of a Journey across the Balcan, by the two passes of Selimno and Pravadi; Also of a Visit to Azani, and other Newly Discovered Ruins in Asia Minor in the Years 1829-1830. London, Henry Colburn and Richard Bentley, 1831, Two volumes.[обратно]

8. Л. Милетич. Старото българско население в Североизточна България. Държавна печатница, С., 1902, с. 146. [обратно]

9. Според списъците на венчилата във Варненска епархия през 1872-1873 г. с. Емирлери има 40 венчила (семейства). Вж. ДА-Варна, фонд 75 К, оп. 1, а. е. 8, л. 46 (Варненска и Преславска митрополия); В. Маринов. Миналото на с. Девня, Провадийско, с оглед на “арнаутите” в Североизточна България. - В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски, Издание на Българската академия на науките, С., 1960, с. 612. [обратно]

10. Извори за историята на Добруджа 1853-1878. Български документи. Т. 3. Съставители: Велко Тонев, Нели Запрянова-Пенева, Румен Липчев, Станка Димитрова, Цветолюб Нушев. ИК "Гутенберг", С., 2001, с. 254-255 (№ 243). [обратно]

11. В. Тепловъ. Матерiалы для статистики Болгарiи, Θракiи и Македонiи. Съ приложенiемъ карты распределенiя народонаселенiя по вероисповеданiямъ составилъ В. Теплов. Типографiя и хромолитографiя А. Траншеля, С.-Петербург, 1877, с. 161.

От 1868 г. с. Емирлер е в административните граници на нахия Козлуджа (Варненска каза). Вж. В. Тонев, К. Стоянов. История на село Суворово. Издателство на Отечествения фронт, С., 1973, с. 41. [обратно]

12. Матерiялы для изученiя Болгарiи. Напечатаны по повеленiю Его Императорскаго Высочества Главнокомандующаго Действующею армiею. Часть третья, выпускъ V. Печатано в типографiи Iосифа Андрича, Букарешть, 1877, с. 25, 256-257. [обратно]

13. А. Маргос. Данни за етническия състав на селища във Варненско, Балчишко и Хаджиоглу Пазарджишко през 1880 г. - ИНМВ, 20 (35), 1984, 137-138. [обратно]

14. К. Иречек. Княжество България. Негова повърхнина, природа, население, духовна култура, управление и новейша история. Част I. Българска държава. Издание и печат на Хр. Г. Данов, Пловдив, 1899, с. 61, _{бел. 1}. [обратно]

15. Списъкъ на населените места (по преброяваньето на 1 януарий 1881 г.). Държавна печатница, С., 1885, с. 28, 81; Окончателни резултати от преброявание на населението на 1-ий януарий 1881 година. Печатница В. Зилбер, С., 1890, 26-27. [обратно]

16. ДВ, бр. 55 от 12 март 1899 г. [обратно]

17. ДВ, бр. 12 от 9 февруари 1960 г.; Д. Мичев, П. Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987. Наука и изкуство, С., 1989, с. 215. [обратно]

18. Изложение за състоянието на Варненското окръжие през 1910-1911 г. Варна, 1911, с. 32. [обратно]

19. Заповед на министъра на вътрешните работи и народното здраве № 3084 от 8 септември 1934 г. [обратно]

20. През 1877 г. в с. Емирлер имало 6 биволи, 7 биволици, 64 вола, 66 крави, 37 коня, 19 кобили, 1058 овце, 122 кози, 3 магарета и 6 свине; на 1 януари 1888 г. - 26 ездитни и 38 впрегатни коня, 4 магарета, 76 бивола, 101 вола, 128 крави и 128 телци; на 1 януари 1893 г. - 47 коня, 8 магарета, 386 биволи, биволици, малачета, волове, крави и телци, 1957 овце, 175 кози, 28 свине и 689 домашни птици; на 31 декември 1900 г. - 37 коня, 23 магарета, 312 говеда, 433 биволи, 2085 овце, 682 кози, 28 свине и 880 домашни птици; на 31 декември 1905 г. - 87 коня, 6 мулета, 18 магарета, 383 волове и крави, 190 биволи, 2629 овце, 415 кози, 28 свине, 1545 домашни птици и 121 пчелни кошера. Вж. Матерiялы для изученiя Болгарiи. Напечатаны по повеленiю Его Императорскаго Высочества Главнокомандующаго Действующею армiею. Часть третья, выпускъ V. Печатано в типографiи Iосифа Андрича, Букарештъ, 1877, 256-257; Резултати по преброяванието на добитъка и колата в Българското княжество към 1-ий януарий 1888 година. Печатница на К. Т. Кушлев, С., 1890, с. 12; Резултати от преброявание на добитъка, домашните птици и колата в Княжество България на 1-ий януарий 1893 година. Държавна печатница, С., 1894, с. 14-15; Резултати от преброяване на добитъка, домашните птици, колата и земеделческите оръдия и машини в Княжество България на 31 декемврий 1900 год. Кн. I. Печатница Т. Пеев, С., 1906, с. 72-73, 74-75; Резултати от преброяване на добитъка, домашните птици, кошерите с пчели, колата и земеделческите оръдия и машини в Царство България на 31 декември 1905 год. по общини и населени места. Държавна печатница, С., 1912, с. 30-31, 272, 400. [обратно]

21. ДВ, бр. 266 от 28 февруари 1931 г. [обратно]

22. ДВ, бр. 47 от 27 февруари 1915 г. [обратно]

23. Учредители - Анка Господинова, Атанас Иванов Георгиев, Васил Георгиев Помаков (член на управителния съвет), Величка Иванова Турлакова, Гати Г. Гатев, Георги Д. Монев, Георги Зл. Златев, Георги Илиев Койчев, Гичо Ст. Койчев, Денка Ст. Йорданова, Деспа Д. Койчева, Дечка Г. Маркова, Димитър Минчев Косев (член на управителния съвет), Димитър Ю. Марков (член на контролния съвет), Димитра Ат. Драголова, Донка Р. Желева, Желяза Ат. Спасова, Желязка М. Димитрова, Желязко Георгиев Желев, Иван Радев Жечев, Илия Д. Стоянов, Йордан Недев Паскалев, Йорданка Петрова Маркова, Койчо Георгиев Динев (член на управителния съвет), Кръстю Милушев, Люца С. Дикова, Манчо Иванов Георгиев (член на управителния съвет), Марийка И. Георгиева, Марийка Р. Караколева, Миндо Колев Турлаков, Михаил Т. Мирчев, Михо Демиров Стоянов (член на контролния съвет), Недю Йорданов Марков (бригадир), Недялко Недялков Господинов, Рада Г. Дукова, Ради Петров Караколев, Рафаил Димитров, Спас Ангелов Спасов, Стама Хр. Иванова, Станка Георгиева Койчева, Стойка В. Иванова, Стоян Йорданов Стоянов (председател), Теню Рафаилов Кръстев, Тодор И. Георгиев, Тодор Тодоров Влаев (член на контролния съвет), Тодорка Р. Кръстева, Тодорка Ян. Косева, Цвятко П. Желев, Цонка Т. Влаева. [обратно]

© Анастас Ангелов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.12.2003
Анастас Ангелов. Девня - страници от историята. Варна: LiterNet, 2003

Други публикации:
Анастас Ангелов. Девня - страници от историята. Русе, 2001.