КОЛЕДНА ПЕСЕН В ПЕЩЕРАТА

web

На Михас Дринеуски

В небето се стрелна душата
и времето хода си спря
от коледна песен, запята
дълбоко в една пещера.

Дивеше се каменен дракон:
"Кои сте, девойки, отде?"
Тъй както на празник нечакан,
стояха сияещи те.

Кръжаха над тях гласовете
и ехото чудния звън
на стари славянски завети
отнасяше в шепи навън.

И там - из горите среднощни,
пред изгрева розово-син -
отекваше весела прошка
за грешния домакин:

"Няма никой друг
като коня тук..."

Звънтяха подкови-стомана,
трептеше на плазове свист
и водеше хора Светлана
с гласа си звънлив и искрист.

Блестяха очите девичи,
горяха страните им - виж!
Да срещнеш такова момиче
по Коледа - в рай ще гориш!…

"Няма никой друг
като двора тук..."

Далече от път и от стряха,
подземната зала бе храм,
където сърцата пламтяха!...
И камъкът плачеше там.

Маестрото - ангелът грешен
политаше сякаш отвъд...
И вси светии горещо
се молеха да съгрешат!...

© Васил Зуйонак
© Христо Попов, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.03.2002, № 3 (28)

Други публикации:
Антология на беларуската поезия. София: Панорама, 2000.