 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Догорява на вятъра моята златна дъбрава
и Полярна звезда все ни сочи в далечното път:
там, където виелица вежди от сняг разлюлява
и студените звуци на нейната песен звънят.
Тъй било е и тъй е: следите ти в преспи са вече,
никой няма да види как гаснеш, от студ изтерзан.
И усетил вина, че на някого още ще пречи,
със ръката си дървена кръстът ти кръсти се сам.
1992
© Васил Зуйонак
© Теодора Ганчева, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.03.2002,
№ 3 (28)
Други публикации:
Антология на беларуската поезия. София: Панорама, 2000.