* * *

web

Бях. Съм. Ще бъда.
Защото битието ми прокълнато
все връхлитат бездънни тревоги
и сърцето ми е разпнато
зарад пет милиарда двуноги.

Тези, които прокарват браздите,
тези, които се борят с метала,
тези, които пътуват към висините,
тези, които пръстта е прибрала.

И за тези, които в борби и в несгоди
"НЕ!"
на робството пишат с кръвта си и могат
за Родина и род, за всички Народи
да въстанат дори срещу Бога.

Зарад тези, които се гърчат в селата,
тези, които спасяват страната от крах,
тези, които гледат към свободатаот барикади
и ешафоди
без страх.

Все има кой да погледне смъртта в очите,
кой да разкъса усмихнато свойта верига
и пресветлия, нашия, общия храм на мечтите
непосилно далечен - все пак да въздига.
А блесне ли той във зеницата на небето -
горд и достоен като звездата и хляба,
от сърцето разпнато вие капка вземете -
сетната капчица.
Втора не ще ви и трябва.

Нека тя си дотлее почти непозната
нейде по-настрани и децата не плаши -
на прага на зората,
любовта,
свободата,
на прага на надеждите ваши.

© Уладзимир Караткевич
© Янко Димов, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.03.2002, № 3 (28)

Други публикации:
Антология на беларуската поезия. София: Панорама, 2000.