Уилям Дийл

web | Хулигани

Къщата представляваше двуетажна постройка от тухли и камък сгушена сред високите дюни срещу залива. Задният двор беше опасан от тераса, с плувен басейни и площадка за игра която изглеждаше като самото въплъщение на детската мечта. Имаше белведер и въртележка с осем коня и миниатюрна железница, достатъчно голяма, за да побере едно дете.

Двама мъже пушеха спокойно в белведера.

Високо над тях, на върха на дюните които отделяха къщата от залива, се чуваше ясно смеха на детето, последван от дрезгавия смях на дядото. Веселият им дует беше допълнен от звука на грамофон свирещ "Ийст сайд, Уест сайд, навсякъде в града". Детето беше яхнало въртележката, а дядо му стоеше до него прегърнал го с една ръка. Конете подскачаха нагоре-надолу по безкрайната кръгла писта с блестящи очи, раздути ноздри и отворени усти. А под тях в басейна плаваше забравена вътрешна гума.

Облечената изцяло в черно фигура се сви докато прибяга безшумно и бързо през водораслите разпръснати по дюната до едно определено място точно над къщата. Оттам се виждаше единствено басейнът. Фигурата носеше оръжие, което наподобяваше донякъде пушка, но беше по-голямо.

Тъмният силует се плъзна по повърхността и се приближи плътно до края на дюната, като се вгледа в стареца и детето. Зачака.

На гърба на къщата някаква жена се появи до плъзгащата стъклена врата.

- Рикардо, време е за лягане - извика тя.

Детето запротестира, но жената беше непреклонна.

- Хайде само още една обиколка - извика в отговор възрастният мъж и жената склони, като зачака.

Фигурата на върха на дюната също зачака.

Последната обиколка свърши и детето затича радостно по терасата, и после се върна при стареца.

- Целуни ме за лека нощ, дядо - извика му то.

Старецът се усмихна и размаха ръка.

- Uno momento - извика той в отговор, и после махна на мъжете в белведера да угаси въртележката.

Фигурата върху дюната нагласи нещо като ананас върху дулото на оръжието си и регулира някакъв бутон върху задната част на дулото. Разнесе едва доловим звук на метал удрящ се в друг метал.

Старецът се огледа, неуверен откъде беше дошъл звукът.

Единият от мъжете в белведера се изправи, пристъпи на терасата и вдигна поглед нагоре.

- Чу ли нещо? - запита го другият.

Първият само повдигна рамене и се върна обратно в белведера.

Разнесе се приглушена експлозия.

Пум!

Нощта сякаш въздъхна над главите им.

И тогава терасата в задния двор на къщата беше окъпана в отвратително червено-оранжево сияние.

Двамата мъже в белведера бяха размазани на земята. Дядото се изви назад в дъга като гмурец преди заден скок и след миг тялото му беше като издухано от терасата, след което се приземи в басейна. Кончетата от въртележката се пръснаха на хиляди парчета.

Нощният покой беше раздран от грохота на експлозия, кресчендото на строшени стъкла и писъци.

<<< || >>>