Уилям Дийл

web | Хулигани

Полутах се малко, докато открия улицата на ДиДи. На автомобилната алея за къщата беше паркирал един червен Датсън Z, а в съседния двор деца играеха на жмичка. Отвън всичко изглеждаше нормално. Очевидно смъртта още не бързаше да демонстрира присъствието си в околността.

Ларк ми отвори вратата и ме въведе вътре. Къщата беше тъмна, потискаща и мълчалива. Ритуалите по погребението още не бяха започнали. Нямаше цветя, нито похлупени блюда с ястия от съседите, нито мълчаливи скърбящи, опитващи се да не гледат към ковчега.

Ларк седна на един от ония корави и неудобни древни столове, с ръце в скута и забила поглед в пода, несигурна как да се държи в трагичната ситуация. Беше ми ясно, че това беше необичайна роля за нея; животът до този момент й беше сервирал само неща от слънчевата си страна. Трагедиите я бяха подминавали.

- ДиДи спи - каза тя след известен момент на напрегнато мълчание. - Докторът й направи две инжекции докато се успокои. Не знам колко ще трае действието им. Предполагам, поне два часа. - Тя прекъсна и си поигра с подгъва на роклята си. - Мистър Сийборн се обади. Благодаря ти, че си го известил. Стори ми се истински загрижен.

- Сигурен съм, че е така - казах аз, опитвайки се да измисля някаква по-съществена реплика. - Просто се отбих да видя как се държи.

- Трудно е да се каже - отвърна Ларк. - Не знам какво ще стане, когато се пробуди. Тя вече беше изпаднала в шок когато пристигна докторът. - Вдигна изведнъж поглед към мен и ме запита почти с отчаяние: - Тони бил ли е замесен в нещо незаконно, когато се е случило? Мисля, че Диди се измъчва най-вече за това. Не за себе си. Не иска хората да си го спомнят с... лошо.

- Не мога да бъда сигурен, но е възможно.

- Как е загинал?

- И за това не съм сигурен - отвърнах аз. Не исках да й сервирам поредната дебела лъжа, и добавих: - Възможно е и да се е удавил. Явно е прекарал продължително време във водата. Тялото му е изплавало някъде близо до Сейнт Някакви си острови.

- Сейнт Саймънс - поправи ме тя. - На юг оттук е, приблизително на петдесетина мили.

- Там правят аутопсията - казах аз.

Тя потръпна при думата. После внезапно вдигна очи.

- За малко да забравя - каза тя. - Мики се отби. Каза ако те видя, да ти кажа, че трябва се свържеш с него. Каза, че било много важно.

- Знаеш ли ми номера? - запитах аз, надигайки се да тръгвам. Наистина бях дошъл само заради ДиДи и нямах какво да кажа на Ларк. Тя кимна. - Отседнал съм в хотел Понс. - Тя кимна пак. - Е, ако мога да помогна с нещо...

- Ти направи най-трудното от всичко - каза тя. - Хубаво, че й го каза по този начин, вместо...

Изречението замря в гърлото й, сякаш не беше сигурна как да го довърши. Прегърнах я и я притиснах към себе си, докато усетих, че напрежението бавно започва да я напуска.

- Тук трябва да има още някой с теб - казах.

- Не, още не. ДиДи не би желала.

Излязох и се върнах в Склада. Черният понтиак на Стик беше паркиран най-отпред. Заварих го да чете някаква разпечатка от компютър.

- Рано се върна - каза той. - Предадоха ли ти съобщението ми?

Явно още не беше чул за събитията на хиподрума, а аз не бях в настроение да разказвам подробно. Още нямаше обед, но се чувствах така, сякаш ми бяха измъкнали всички кости.

- Мъртъв съм - произнесох аз.

- Тия дни доста хора имат твоя проблем - провлече той. - Как са нещата на пистата?

- Стана нещастен случай. Три коня паднаха.

- Какво!

- Едно животно счупи преден крак на финалния участък и повлече още два коня със себе си.

- Жокеите добре ли са?

- Потрошени, но ще живеят. Два от конете умряха.

Подсвирна през зъби, но интересът му сякаш се изчерпа с това.

- А в банката как вървят нещата?

- Вече си мислех, че няма да ме попиташ - отвърна ми той ухилен. - Концентрирах се върху начина, по който използват банката, за да перат парите си. Лошата новина е там, доколкото разбирам нещата, че всичко, което вършат, е законно.

- Невъзможно! - изсумтях аз.

- Е, поне до известна степен е законно - отстъпи той. - Сметката, използвана от Коен, е на името на корпорация Абака. Според Чарли Едноухия, Абака притежават Тъндър Поинт, ресторанта на Брониката, пристанищната кръчма, компанията за лов на стриди Халиско и т.н. Проверих сметката; има дневни депозити, но никога не надвишават двеста хиляди долара.

- Това е крайно незначително в сравнение с онова, което ти е казала Ларк.

- Задръж малко, не съм свършил още - каза той. - Разполагах само този номер на сметка, така че реших да проверя оборота за деня. Това е хронологичен списък на всички депозити правени в банката всеки ден. И ето! О, чудо! Имаш десет депозита, всеки един от тях по десет хиляди долара, и всичките направени само на секунди интервали един от друг. - Той направи широк жест с две ръце и се захили. - Пирамиди - произнесе той.

- Пирамиди?

- Коен използва тоя номер за пирамиди.

- Не разбирам.

- Много е просто, веднъж само да навлезеш в нещата. Коен влага сто бона, Абака демонстрира депозит само за десет бона. Нещата се усложняват когато започнеш да дешифрираш цялата система.

- Е, тогава се опитай, защото вече му изпуснах края - казах.

- Първо, нека да приемем, че Сийборн играе в комбина с Коен. Коен използва банката като перална машина. Цялата работа се състои в това, да се придвижат големи обеми пари в брой през банката без Прокажената Колония да надушат нещо, нали така?

- Аха.

- И тогава влиза в действие механизмът на пирамидите. Става следното, да кажем, че Коен прави дневния си депозит... да кажем, десет бона. Депозитът отива в корпорация Абака. Това е базовата компания, нали така? Но компютърът е програмиран незабавно да разпредели парите, в процентно съотношение, в няколко други сметки. И той никога не вижда бял свят като депозит от десет бона, защото компютърът го разхвърля върху други десет сметки преди да направи депозита.

- Винаги ли го разхвърля в едни и същи сметки? - запитах аз.

Той поклати глава.

- Номерът на сметката има кодово обозначение, което казва на компютъра в кой набор сметки отиват парите и какъв процент отива във всяка. После всяка от тези сметки се разхвърля върху пет или десет други сметки. Така че това, което те използват, се нарича пирамиди.

- Значи всеки долар, който отива в банката, се разхвърля по толкова много други сметки, че човек никъде не може да види някакви едри суми на едно място и Прокажените не загряват нищо - обобщих аз.

- Точно така - каза той. - Така че ако човек не знае какво да търси, никога не би го открил. Работата е там, че те изглежда използват тези сметки за законни цели. Заплати за служителите на Триадата, дебиторски и кредиторски задължености за ресторанта Бом Диа, компанията за лов на стриди Халиско, жилищния квартал Тъндър Поинт... компанията Сийвю, Ходжа и Раджа, каквото и да означава това... по дяволите, може да има още поне двеста сметки. Тоя Коен е гений. Ако му се наложи, вероятно е в състояние да даде законно обяснение за повечето от парите, които постъпват в тия пирамиди.

- Трябва да има някаква причина, заради която си създават толкова много главоболия - казах аз. - Трябва да има някакви сметки за укриване част от доходите или разплащателни сметки.

- Да, съгласен съм с теб. Но какво представляват те? Ние сме изправени пред една пирамида която се крепи на друга. Изобретателно счетоводство допълнено от изобретателна компютърна технология. Така че може би някои от тези сметки да са разплащателни или укриващи такива, кой може да го разбере?

Стик беше прав. Системата, макар и дяволска, не беше незаконна. Нелегалното тук беше използването на банката за вкарването на незаконните пари от хазарта, проституцията, наркотиците, и всичко останало, в законни сметки с последващо източване от някои от тези сметки без да се докладва за дохода на Прокажените. Големият въпрос беше как го правеха.

- Никога няма да се докопаме до дъното без да имаме ключов списък на всички техни сметки - каза Стик.

- Скоро ще им скочим на врата, Стик. Коен не може да не си е направил някъде схемичка на цялото това предприятие. Прекалено е сложно, за да го побере всичкото в главата си.

- Най-вероятно в собствения си компютър - реши Стик. - А няма никакъв начин да се доберем до един частен терминал.

- Тогава едно нещо е абсолютно сигурно - казах. - Трябва да запазим Коен жив на всяка цена. Ключът към загадката се пази у него.

- Искаш ли да ги пъхнем в ареста, за да им осигурим защита? - предложи Стик. - Защото не виждам никакво друго решение. И без това ги държим под денонощно наблюдение.

- Да, и досега това не е помогнало на никого да оцелее - произнесох скептично аз.

Имаше и още един възможен вариант. Можехме да предложим на Коен да го поставим под специална охраняваща програма, при условие че се съгласеше да ни сътрудничи. А аз отлично знаех какъв щеше да бъде отговорът ми на този въпрос, ако бях на мястото на Коен. Щях да кажа на себе си да си го зачукам.

<<< || >>>

© Уилям Дийл
© Тодор Стоянов, превод
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.1999
Уилям Дийл. Хулигани. Варна: LiterNet, 1999

Други публикации:
Уилям Дийл. Хулигани. София: Бард, 1995.