Уилям Дийл

web | Хулигани

В Склада заварих самия ад.

Цяла дузина мъже, включително и двама едри клечки, се бяха струпали на вратата. Блъскаха се, удряха се, сипеха се псувни и заплахи. Стик стоеше отвън, малко настрани от тълпата, и наблюдаваше захилен меллето.

- Проклет да съм - заяви той при появата ми. - Дъч сложи ръка на Костело и всичките му юнаци.

Изскочих от колата и двамата затичахме към сградата.

Един полицай ни спря още отдалеч, за да съобщи на Стик, че са арестували Костело, главния му телохранител и стрелец, Драк Морено, който на външен вид и по приказка си беше чист идиот, но с IQ на гений, двама от главните му съратници, Сайлоу Мърфи, известен също така под прозвището Невестулката, защото в тъмното човек наистина можеше да го сбърка, и Артър Правано, по прякор Сладура, което вече наистина беше необяснимо, защото външният му вид нямаше нищо общо с прозвището му, и още две горили. Освен тях в мрежата се бяха озовали Чевос и Брониката с няколко стрелеца. Нямаше ги само Нанс и Стизано.

Бяха само дванайсет души, но вдигаха шум поне за сто и двайсет, с изключение на Костело.

Запътихме се към стаята на бойните действия, която наистина оправдаваше името си в момента.

Хулиганите бяха представени повече от достатъчно: Панчо Калахън, Салваторе, Сапата Китаеца, Чарли Едноухия, Луис Каубоя и Дъч Моорхед. Нямаше ги само Акулата и Муфалата, който сякаш бе потънал вдън земя. Като се прибавеха Стик и мен, съотношението на силите се изравняваше - осем на осем.

Крясъците, псувните и заплахите не бяха спрели през целия Склад чак до залата за ръководство на бойните операции, в която царуваше хаос като в борсов салон преди звънеца за приключване на работния ден.

Дъч беше отделил едрите клечки и ги беше натъпкал в индивидуалните кабини. Останалите се бяха побрали в залата. Дъч беше застанал пред тях и ревеше като ранен кашалот.

- Млъквайте всички, инак ще хвърчат глави!

Стаята бавно започна да утихва.

Горилите на Костело и хулиганите на Дъч образуваха най-голямото сборище на отчаяни главорези които някога бях виждал събрани на едно място.

Стоях до вратата и не отделях очи от Костело и Чевос. През всичките години, когато бях прикрепен към тази банда, не бях имал случай като този да ги видя толкова отблизо. А сега бяха само на петнайсет фута от мен. Не направих никакъв опит да скрия презрението си към тях.

Единствен Костело бе запазил видимо спокойствие. Той беше висок мъж и представителен повече, отколкото би ми се искало, с остри и изрязани черти и квадратна челюст покрити с бронзов загар, и дълга черна коса; беше облечен в син блейзър, бледосиня риза, отворена около шията, бели панталони и бели обувки. Беше от онези мъже, при които възрастта не личеше. Имах много причини да ми е противен. Само кафявите му очи издаваха гнева му. Моят гняв обаче беше открит, ненавистта ми беше очевидна за всички наоколо, но засега си държах устата затворена.

Чевос стоически стърчеше в един ъгъл на кабината, самотен и втренчен в стената, а Брониката бъбреше като маймуна с треска.

Останалите от бандата на Талиани бяха облечени небрежно за плажа, и напомняха на затворници от Синг-Синг дегизирани като екипаж гребци от Харвард.

Хулиганите допълваха сцената. Някой страничен човек би се видял в чудо, ако му се наложеше да отделя лошите от добрите.

- Затвори онази врата, Панчо - каза Дъч и Калахън я затръшна.

Всеки зае позиция; гангстерите на Костело се подредиха до противоположната стена, а хулиганите на Дъч се събраха до вратата.

Луис Каубоя носеше голям сак за пазаруване. Беше облечен в избелели дънки, захабено дънково яке, каубойска шапка, покрит със силен загар.

- Спипахме ги тъкмо когато слизаха от лодката на Костело - изрече той с глас, който спокойно можеше да бъде използван вместо шкурка. По-късно щях да разбера, че това, което Каубоя бе нарекъл лодка, всъщност представляваше яхта с дължина шейсет фута и широка десет.

Той отнесе чувала до бюрото на Дъч и го изсипа отгоре.

Осем пистолета с всевъзможни калибри и размери, ножове с пружини, боксове, две ролки меден тел, и други артикули от бизнеса им.

- Само дето се пишеха големи тежкари - произнесе той.

Веждите на Дъч се повдигнаха заедно с ъгълчетата на устните му.

- Браво. Случайно да сте чули, че руснаците са дебаркирали в Галвстън или някъде другаде? - запита той без да се обръща конкретно към никого. Никой не отговори, но мърморенето се засили.

- Укриване на незаконно придобито оръжие - заяви авторитетно Луис, като галеше цепнатата си устна.

- Кой ти нацепи устната? - запита Дъч.

- Оня дребен задник с мишка над устата си ме удари когато не го гледах - отвърна той посочвайки с палец към един тъпанарите, който имаше синина около едното си око с размерите на палачинка. - Трябваше да използвам сила, за да го вразумя.

Дребният педал с мишката над горната устна изведнъж много се стегна.

- Окей, нека да започнем списъка с нарушенията - каза Дъч. - Първо, незаконно притежание на оръжие...

- Всичко е регистрирано - прекъсна го един от плъховете на Костело.

- Затваряй си устата - изрече властно Правано Сладура. - Шефа каза да не си отваряме устата пред тия копелета, и точка.

Очите на Салваторе се присвиха в цепки, а юмруците му започнаха да се свиват и разпускат. Луис Каубоя се вгледа с отегчен вид в един ъгъл на тавана. Калахън само се изкикоти, а Сапата Китаеца измъкна златния зъб от предния си мост и го пъхна в малкото джобче на дънките си. Чарли Едноухия измърмори нещо под носа си, което ми заприлича на "лайнян плъх", макар и да не бях съвсем сигурен.

Двамата със Стик се дръпнахме в един неутрален ъгъл в противоположния край на стаята срещу Дъч и се облегнахме на стената в очакване нещо да се случи.

Калахън даде началото.

- Вземи ги и ги опиши - нареди му Дъч. Спретнатият полицай взе хартия и молив и отиде на бюрото да изпълни задачата си. Вдигна едно миниатюрно 25 калиброво пистолетче със седефена дръжка, дребосък, точен може би на три фута в тихо време.

- Момиченца, на кого е това пистолетченце? - изхили се Панчо, като го вдигна между палеца и показалеца, все едно умряла рибка.

Правано Сладура, висок над шест фута и с телосложение на руски тежкоатлет, пристъпи напред и бръсна карамфила от ревера на Калахън.

- Защо не си натикаш в гърлото тая маргаритка, шибан педал? - запита той.

Репликата му беше коментирана с дясно кроше, от което изтръпна и моята челюст, а горилата политна през стаята, стоварвайки се с глава върху една маса.

И изведнъж настана истински пандемониум.

Дъч беше като онемял и следеше развитието на нещата със зяпнала уста.

Каубоя в миг събра артилерията обратно в пергаментовия чувал и го натика в едно чекмедже на бюрото.

Аз останах в ъгъла си.

Стик се включи в полесражението.

Ръчно направени оръжия заваляха изпод сака, якета, мишници, панталони.

Салваторе измъкна рязаната си щека за голф и халоса по тила Мърфи Невестулката сякаш даваше демонстрация на играта голф. Кичур коса се отхвръкна от главата на Невестулката, а самият той полетя върху една маса, помитайки всичките канцеларски принадлежности с тялото си на пода.

Калахън си избра главореза с най-отвратителния външен вид, застана в бойна позиция и когато горилата има неблагоразумието да се приближи към него го изрита в челюстта. Петата на маратонката му съдържаше сачмени лагери и цъфна като презрял домат. Стоманени сачми се разлетяха навсякъде по пода. Мишената на Калахън унищожи една пишеща машина и се приземи в един ъгъл с изронени предни зъби.

Подът беше посипан със стоманени сачми. Обстановката напомняше на аматьорска нощ в дерби с летни кънки, всички клатушкащи се върху металните сфери подобно на тригодишни деца в балетно училище. Чарли Едноухият, който ми изглеждаше малко с наднормено тегло, и прекалено елегантен, за да се смесва с тая паплач, се измъкна от туидовото си сако, завъртя се на пета, изрита една горила в диафрагмата с перфектно насочен удар с пета, шибна го в слепоочието с ръба на дланта, и се приземи на двата си крака още преди чучелото да се свлече на пода. Изпълнението му беше съвършено.

Сапата разчиташе единствено на двата си юмрука, удряше всичко и всеки, до когото се докопаше клатушкайки се по посипания със стоманени сачми под.

Стик си падна по Драк Морено и двамата закръжиха един около друг. Морено го надвишаваше с най-малко двайсетина фунта, а ръцете му бяха поне с три инча по-дълги от тези на Стик, предимство, което Стик бързо неутрализира, като първо изрита Морено в колянната капачка, после измъкна едно носна кърпичка вързана на торбичка и пълна със сребърни долари, и я завъртя над главата си като диск. Импровизираният спортен уред халоса Морено повече от един път в главата. Маймунската му мутра се сгърчи от болка. И в този миг Стик го шибна в гушата. Езикът на Морено малко остана да оближе отсрещната стена. Очите му се кръстосаха. Задъха се като риба на суха. В този момент се намеси и Сапата. Той пристъпи и халоса целта си с любимото си ляво кроше, последвано от страшен десен ъперкът в челюстта му.

Спестяванията в сребро на Стик и рязаната щека на Салваторе довършиха Мърфи Невестулката, който бе имал неблагоразумието да направи опит за отлепяне от пода.

Чарли Едноухия демонстрира за втори път уменията си по карате и обезвреди още една маймуна.

Салваторе сграбчи последния телохранител на Костело за яката на ризата му на разстояние една ръка пред себе си и небрежно заобработва физиономията му с рязаната си щека.

С два изстрела в тавана Дъч сложи край на представлението.

Всичко застина като на скъсана филмова лента.

- Verdammt, Салваторе, пусни тая мърша!

Салваторе разтвори ръка и я пусна; мършата се приземи с физиономията си право върху една пишеща машина.

Мърфи Невестулката изстена и се свлече по стената.

Педалът с мишката сега разполагаше вече с две такива, но пък за сметка на това се беше простил с предните си зъби.

Лицето на Драк Морено изглеждаше като крайбрежието на Омаха на седми юни.

Никой от хулиганите не беше пострадал, ако не се броеше сцепената устна на Луис Каубоя.

Цялото представление бе продължило не повече от минута.

Дъч бе застанал в средата на стаята с пистолет в ръка, а от пробития таван върху раменете му се сипеше бял прах.

- Какво ви става на всички? Да не са ви изгорели намотките? Веднага регистрирайте тия отрепки за оказване на съпротива при арестуване!

Вратата на стаята се отвори много внимателно и три униформени глави надзърнаха нервно преди да прекрачат прага. След малко задрънчаха белезници и стаята се огласи от стенания. Докато извеждаха горилите на фамилията Талиани, Луис и станалите помогнаха на Калахън да събере сачмите.

- Чисто нови маркови маратонки - оплака се той оглеждайки цъфналата им пета.

В един миг всички саморъчни оръжия бяха изчезнали като по магичен начин по потайните си скривалища.

Стик се върна при мен в ъгъла захилен до уши.

- Чувствам се като пречистен - заяви ми той.

- Помислих, че някой от тях е откраднал шапката ти - казах аз.

<<< || >>>

© Уилям Дийл
© Тодор Стоянов, превод
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.1999
Уилям Дийл. Хулигани. Варна: LiterNet, 1999

Други публикации:
Уилям Дийл. Хулигани. София: Бард, 1995.